Звънецът на тревогата

Реших на Бабин ден да "преброя" бебетата - колко се родили от 1 до 21 януари през 2013-а и през 2014 г. по регистъра на ражданията на МЗ. Според числата от него в триседмичния период т.г. родените са с около 420 по-малко от миналата. А през цялата 2013 г. са родени с 1825 по-малко от 2012 г. - сигурен знак, че не става въпрос за демографска криза, а за трайна тенденция и демографска катастрофа. Едва ли би била преодоляна само с всекидневно цитиране на тревожните числа. 
Известно е правилото, че нивото на раждаемост е първи белег за нивото на икономическо развитие на страната. Когато една държава е икономически стабилна, гражданите й имат шанс за заетост и за по-добър жизнен стандарт, двойките си позволяват да имат повече от 1 и 2 деца. Това обяснява и своеобразния български бейбибум през 2009 г., когато се родиха над 81 500 деца. Но щом предприятията спрат работа, работниците чакат на обезщетения и социални помощи, потреблението е свито, най-малкото е безотговорно да се даде живот на дете. През 2010 г. например доходите на българите спаднаха чувствително, а новородените бяха с близо 5450 по-малко!
Днес това е тенденция. Ала ни един политик още не предложи механизми, с които може стъпка по стъпка след 10-20 или 30 години да бъде обърната тенденцията. С краткосрочни мерки може само да се гасят малки пламъчета, но пожарът няма да бъде потушен.      
 Иначе българчета ще се раждат. Но не в България. И макар да знаят български език, вероятно няма да са с българско ЕГН!