Звездният миг на България

С полета на българския герой и патриот ген. Георги Иванов в рамките на съветската програма “Интеркосмос” ставаме шестата държава в света, чийто гражданин лети в необятните простори на Космоса. 10 април, но преди 46 години, остава знакова дата в българската история. На 10 април, 1979 година, в Байконур (Казахстан) е изстрелян корабът “Союз-33“ с първия български космонавт на борда  - подполк. Георги Иванов, и с командир - съветският космонавт Николай Рукавишников.
Два дни по-късно при изключително сложна обстановка корабът се завръща, след като извършва 31 пълни обиколки около Земята. Двамата космонавти прекарват в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута.
Ето и какви са спомените от този момент в архива на Българската телеграфна агенция, бюлетина “Вътрешна информация” в самия ден на полета:
“Щастлив полет!
В небето на България изгря нова звезда. Лети корабът “Союз-33”, на чийто борд са двама земни и звездни братя - Николай Рукавишников и първият български космонавт майор Георги Иванов. България ликува!
Майор Георги Иванов, космонавт номер 92 в света, се отправи в космическите простори с гордост от постиженията и на своята социалистическа родина. Днешна България е страна на модерна електроника. Още през 1972 година тя изпрати в Космоса своя научна апаратура. Редица съоръжения на летателните машини, които сега са в околоземна орбита, са дело на български учени, конструктори и работници…
Дни по-късно в Поверителното приложение С-2 на БТА пише: "За полета на “Союз-33”
Център за управление на полета, 12 април 1979 г./ТАСС/ В съответствие с програмата за полета на международния екипаж на 11 април в 21,54 часа московско време започна сближаване на кораба “Союз-33” с орбиталния комплекс “Салют-6”-“Союз-32”. При сближаването възникнаха отклонения от предвидения режим в работата на сближаващо-коригиращата двигателна система на кораба “Союз-33” и скачването със станцията “Салют-6” беше отменено. Космонавтите Николай Рукавишников и Георги Иванов започнаха подготовка за връщане на Земята.
Отново в Поверително приложение С-2 са публикувани коментари за събитието от чужди медии:
София 12 април 1979 г. (АФП) От вторник вечерта България живее в еуфорията от полета на първия български космонавт инженер майор Георги Иванов. Всичко тук преминава под знака на това събитие. Радиото и телевизията препредават периодично първите си репортажи от вторник вечерта, излъчени направо от Байконур и Москва. И още един безпрецедентен факт – през нощта във вторник срещу сряда органът на БКП в. “Работническо дело“ издаде специален брой с репортажи и снимки, посветени на събитието.
Вестниците излизат със заглавия с големи букви по цялото протежение на първите си страници, които гласят: „В Космоса - един син на България“, „Триумфът на България“, „Социализмът ни даде космически криле“, „Триумф на великата българо-съветска дружба“. В специалния си брой седмичникът „Поглед“ подчертава, че този факт е резултат от сливането между „доверието и щедростта на съветските титани на мисълта и действието и нашата любов към труда, нашата интелигентност, нашия талант и нашата воля“.
"Москва, 13 април 1979 г. (АП) Неизправният космически кораб „Союз-33“ със съветско-български екипаж на борда направи снощи необичайно, принудително нощно приземяване в казахстанските степи, след като не успя да се скачи с орбиталната космическа лаборатория. Московската телевизия съобщи, че българинът Георги Иванов и съветският командир на кораба Николай Рукавишников се чувстват добре и ги похвали за тяхното “хладнокръвие, голяма трудоспособност и технически познания”...
Скоро след приземяването бившият съветски космонавт Константин Феоктистов дава необикновено бързо и подробно описание на това, което се беше случило. Той казва, че космонавтите е трябвало да извършат 5 корекции на курса, два първия ден и три – втория, за да заемат удобно за скачване положение. Маневрирайки, те успели да достигнат на няколко километра от „Салют-6“ и да установят радиовръзка с космонавтите в орбиталната станция. Тогава, казва той, трябваше да влезе в действие „сближаващо-коригиращата двигателна система“, но бе установено, че тя е неизправна. Решено беше процесът към сближаване да бъде спрян. Тъй като резервните ракетни ускорители бяха нужни за връщането на Земята, каза той, беше преценено, че е нецелесъобразно те да се използват за скачване. Решено беше корабът да се върне на Земята…