Звучен шамар

Изборите за Европейски парламент минаха и заминаха, оставайки след себе си радост и сълзи, тримуф и поражение, придружено с разпускане на парламент, подаване на оставки и пр.
За пръв път от много време насам социолозите в Западна Европа показаха сравнително точни данни - в Германия "Алтернатива за Германия" е втора политическа сила, оставяйки социалдемократите на Шолц на трето място и наказвайки "Зелените" на четвърто. Познаха и за Франция - как партията на Марин Льо Пен "Национален сбор" ще получи над 30% или два пъти повече от "Ренесанс" на президента Макрон. Почти никой не вярваше, че това ще стане. Вероятно и самата Льо Пен, която преди изборите шеговито заяви, че приема публичен дебат с държавния глава, ако той обещае да подаде оставка, след като излязат резултатите. Е, той не подаде оставка, но разпусна парламента. Което пак е показване на доблест в поражението. По принцип всеки би трябвало да постъпи така. А Макрон най-накрая получи звучен шамар, какъвто заслужаваше от няколко месеца. Наистина се беше самозабравил, изживяваше се като господар на света, пътуваше непрекъснато, намесвайки се във вътрешната политика на други държави, сякаш от него зависи Земята да стане по-добро и подредено място. И напълно забрави за собствената си страна. Сякаш там проблеми няма. Затова и народът го наказа, като възнагради най-големият му опонент - крайно десните.
В Белгия пък премиерът Александър де Кроо реши да подаде оставка, след като неговата управляваща партия изостава с много. "Със сълзи на очи" го направи, коментират медиите. Лесно е да се правиш на жертва, но дано си вземе поука. И той и Макрон и на всички като тях, които предадоха надеждите на народа си.
Очаква се и други да последват примера им. Защото някои европейски лидери показаха, че не заслужават доверието, което гражданите им дават.