Звук на щурци

Виктор ТУРМАКОВ

Бунтове, стотици ранени, изпочупени витрини, близо 500 ареста в цяла Франция, скочила срещу пенсионната реформа. Кадрите са като от холивудски блокбъстър със запалени огньове, маршируващи във фаланги бронирани полицаи и макети на гилотини, носени от недоволните.

Френският народ вижда, че правата му се свиват като шагреновата кожа от едноименния роман на Балзак. Подчертавайки нуждата от повишаване на възрастта, Макрон отказва да облага с данък големите корпорации, което предизвиква сериозни въпроси сред народа. 

Защо труженикът да си чупи гърба от работа, докато богатите често не плащат данъци върху доходите си?

Случващото се трябва да бъде златна мина за един телевизионен журналист, особено ако преследва рейтинг и иска да разнообрази дотегналите с непрестанните предизборни дебати новинарски емисии. Като обществена съвест медиите уж трябва да са солидарни с движението на френския трудещ се. Но по българските телевизии по темата с протестите в Петата република се разнася оглушително... цвъртене на щурци.  

Тишината се обяснява лесно. Някак си е неудобно да противоречиш на налаганата отгоре мантра, че в Европа "животът стана по-весел - живее се по-весело". А и е лош пример за българския работник, който е здравата притиснат от ботуша на чорбаджията и застаналата на негова страна с пълната си мощ държава. И френското правителство, и българските медии демонстрират пълен цинизъм. 

Двойните стандарти се забелязват по цял свят. Ето как говорителят на иранското МВнР изнесе нагледен урок по тролене: "Вместо да създава хаос в други страни, Франция би трябвало да се вслуша в гласа на своя народ и да избягва прибягването до насилие срещу него". 

Все пак, ако аршинът не беше двоен, правителства и медии от цял свят щяха да разбият на пух и прах Макрон за поведението му.