„Скулпторът просто е длъжен да бъде атлет“

Беседата води
Жанна Василева

Олимпиадата – това е и изкуство... За това, как да бъде организиран Олипийския парк в Сочи, разказва скулптора, който е заместник-председател на художествения съвет на „Олимпстрой“.

В общи линии всеки може да си представи какво е това английски или френски парк, а какво е това Олимпийски парк?

В случая с Олимпийския парк местата на дворците и именията се заемат от стадиони. Олимпийският парк – това е място между пътя, по който преминават специални влакове със зрители, и спортните арени.
Хората пристигат за състезанието по-рано и не го напускат веднага, съответно, трябва да има място, където да можеш да се разтъпчеш, разходиш. Смятам че, не трябва да се обяснява, че будката със сувенири и ресторантчето за бързо хранене не са онези места за разходка, за които става дума. Става дума за преходната зона между човека и гигантските спортни съоръжения, която ние се надяваме да създадем. В противен случай хората няма да се чувстват комфортно.

Значи природата не се взема под внимание в качеството й на отправна точка?

Напротив. Пътят към Сочи преминава между морето и планините. Може да се каже, че нашият парк е свързващото звено между арените за съревнования и човека, и от друга страна – между планините и морето. Точно за това той започва с образа на рееща се птица. Адлер, както е известно, означава „орел“.

Рееща се – буквално ли е?

Буквално. Това е огромна птица, чиито крила напомнят корабно платно. Тя се крепи на четири „шпилки“ и система от стоманени въжета – конструкцията е изчислена от Трауш, който е правил разчетите и за телевизионната кула в Останкино. Птицата, чийто размах на крилете достига 120 метра, е подвижна, трепереща на вятъра, при това напълно функционална скулптура. Тя може да служи като екран, върху който се прожектира информация, освен това е своеобразна врата на Олимпийския парк. Като че ли птицата излита над скалите – седем от тези върхове също ще са ръкотворни. Планира се да бъдат направени от бронз.

Така се създава прехода между планините и низината?

Да. В качеството му на ключов образ ние използвахме образа на планинска река. Пътят, по който тече човешкият поток – това е реката. Нашата задача е тя да не свършва като Ниагарския водопад. Значи са необходими острови, именно с това се занимават ландшафтните дизайнери, създавайки ръкотворните хълмове.

А „скалите“ от какво са?

Те ще бъдат от бронз, зелени, с изсветлени върхове. Достатъчно мощни. Това е композиционната и смисловата основа. А нататък пейзажа около тях се заселва със скулптури, движещи се, летящи, плаващи, светещи...

Олимпийският парк в това си описание прилича на светлинно шоу.

На юг се смрачава рано, още повече през зимата. Затова е необходима изящна, с премислено осветление скулптура. Освен това имаме планирани много кинетични скулптури.
Нашият парк е свързващото звено между арените за съревнования и човека, и от друга страна – между планините и морето.

Имаше ли традиции, към които Вие се насочихте при проектирането на Олимпийския парк?

Това са по скоро спортни традиции, отколкото артистични. Ние тръгнахме от лозунга „По-високо, по-далече, по-силно“. От тук е и девизът на нашия парк - „Пространство, движение, цел“.

Движение?

Скулптурите са неподвижни, но хората се движат. Скулптурите са като маяци в човешкото море. Те са съразмерни на човека, напомнят, че спорта и изкуството са свързани взаимно. Накрая, просто дават възможност за ориентация в местността. Човек трябва да има възможността да се ориентира на непознато място, да разбира, той към стадиона ли отива или в обратна посока. Знаете ли го този виц...? Седнали са на масата компания. Пристига Гоги, който си е сложил каскета с козирката назад. И вече попийналите сътрапезници го питат: „Гоги, ти идваш ли или си тръгваш?“. Трябва да има узнаваемост на пространството.

Френските крале, когато поръчвали скулптури за френския си парк, се ориентирали към античните образци. Към какво се ориентирахте Вие при подбора на скулптурите?

Към талант и разнообразие. От 220 творби, които бяха изпратени на общоруския конкурс, продължил половин година, избрахме 68 скулптури от 49 автора. Аз съм много доволен от финалния подбор, който се направи от художествения съвет на „Олимпстрой“. Той се оглавява от петербургския архитект Олег Харченко. Проекта бе одобрен от Художествената Академия, общия съвет на Съюза на архитектите и Съюза на дизайнерите.

Само руски архитекти ли участваха?

Разбира се, и съображения от материален характер оказаха влияние. Ние не можехме да поканим чуждестранни участници, защото средствата бяха изключително ограничени. Нашите автори се съгласиха на минимални хонорари. Фактически е заложена само себестойността на творбите. Работата е в това, че нито в СССР, нито в историята на Русия не е имало скулптурен проект от такъв мащаб.

А какво ще стане с плана за монументална пропаганда?

Не, това е друго. Този проект има отношение не към пропагандата, а преди всичко към изкуството. Ще бъдат представени творби от всички жанрове и направления: абстрактни, фигуративни творби, анималистична скулптура, кинетични обекти. Творбите ще са от най-различни материали. Сред авторите има много известни хора, като например Александър Рукавишников, Борис Черствий или Александър Константинов, чиито произведения могат да се видят в много страни. Константинов планира за Сочи да направи едни такива метални дървета. Там сега е пустош, възможно е да успеем да докараме някакви растения, но това едва ли ще реши изцяло проблема. „Дърветата“ на Константинов, както и люлеещите се „Тръстики“ на Игор Козлов – това е напомняне за духа на природата. Ще докараме инсталацията „Вселенският разум“ на Николай Полиски и неговата манифактура от Николо-Ленивец, ще има кинетични спираловидни скулптури от Вячеслав Колейчук.
Но ще бъдат представени и млади художници, като например 30 годишният скулптор Сергей Соболев, който предложи да направи „Хартиено човече“, като че ли изрязан от лист на квадратчета. Върху него може да се рисува, да се оставят коментари, да се оцветява...

Като стена на фейсбук, но реална. А от какво ще бъде направено „Хартиеното човече“?

От неръждавейка. Ще има дори и проект на детската школа по изкуства от Набережни Челни.

Предвижда ли се спортна символика?

Петербургският художник Гаврилов предложи модели, символизиращи различни видове зимни спортове, от хокея до кърлинга. Това са огромни 12 метрови конструкции, обвити с ярки тъкани, които светят отвътре.

12 метрови!?

А тук е невъзможно да „издребняваш”. Фигурите напомнят архитектоните на Малевич и едновременно с това те лесно се възприемат като символи. Освен това тук има и елемент на хазарт – да направиш нещо, което преди това никога не си правел.
По същество излиза, че тук ние представяме целият спектър на отечествената скулптура.


ДОСИЕ

Георгий Франгулян е роден на 29 май 1945 г. в Тбилиси. През 1969 г. завършва отделението по скулптора към Висшето художествено-промишлено училище (бившето Строганов) в Москва, ученик на Г. А. Шулц. От 1967 г. - постоянен участник в художествени изложби в Русия и зад граница. Заема призови места на международни скулптурни конкурси в Унгария, Полша, Италия.
Георгий Франгулян е носител на медала Греков (1979), на Сребърен (1996) и Златен (1998) медали на Руската художествена академия.
Негови монументални творби се излагат в Москва, Новокузнецк, Новосибирск, Красноярск, Сочи, Одеса, в Молдова, Узбекистан, Унгария, България, Италия, Белгия.
Също така негови творби се намират в Държавната Третяковска галерия, в Държавния музей за изобразителни изкуства „А. С. Пушкин“, Държавния Руски Музей, в многобройни музеи и частни колекции в различни страни по света.



Планините ще са от бронз, зелени, с изсветлени върхове