„Сова Харис“: 49,2% са готови да гласуват за Илияна Йотова-Кирил Вълчев

Готовност да гласуват за Илияна Йотова-Кирил Вълчев заявяват около половината от решилите да гласуват - 49,2%, а за конкурентите им Андрей Гюров-Георги Кандев - 24,8%, сочи проучване на Агенция "Сова Харис", проведено в периода 13–17 октомври 2026 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Изследването е по поръчка на вестник „Труд news“.
Националистическият вот се концентрира около кандидатите на “Възраждане” Костадин Костадинов и Петър Волгин, които получават 9,5% доверие. Забележими в кампанията са двойките Радостин Василев-Красимир Манов с 3,1%, Ивелин Михайлов-Юлиана Матеева с 2,6% и Иван Христанов-Стоянка Черкезова с 1,9%. Тяхното присъствие обаче се свежда до борба за престиж.

Според данните на "Сова Харис" за втория тур ще се класират двойките Илияна Йотова-Кирил Вълчев и Андрей Гюров-Георги Кандев. Регистрираното съотношение на евентуална подкрепа е 65,8% за Йотова-Вълчев срещу 34,2% за Гюров-Кандев. Засега не се забелязва тенденция за възможна промяна на нагласите на гласоподавателите. Двойката Йотова-Вълчев би имала още по-голяма преднина срещу кандидатската двойка на националистите Костадинов-Волгин в съотношение 72,7% срещу 27,3%.

Резултатите от проучването сочат, че електоралният максимум на Йотова-Вълчев е около 1,5 млн. гласа, на Гюров-Кандев - 600 000, а на Костадинов-Волгин - 400 000. Към момента няма индикации, че някой от кандидатите може да привлече вълна извън декларираната подкрепа. Фактът, че предизборната обстановка се характеризира с наличието на изявен фаворит, се отразява негативно на избирателната активност.
По отношение на позицията на България в Европа най-голям дял от хората - 47,7%, подкрепят подход, основан на лоялност към европейските партньори, но и на отстояване на националните интереси. Същевременно 36,4% предпочитат страната да се ръководи единствено от собствените си интереси, докато едва 10,5% смятат, че България трябва да следва решенията на европейските институции. Това разпределение показва отчетливо предпочитание към самостоятелно определяне на националната политика, без да се отхвърля европейското сътрудничество.
По отношение на президентската институция преобладава очакването тя да изпълнява ролята на коректив - 49,8%, а не толкова на балансьор - 37,7%. Това предполага търсене на по-активен институционален контрол и способност за противодействие на управленски решения, които се възприемат като проблематични. Резултатът може да се интерпретира и като индикация за неудовлетвореност от функционирането на останалите политически институции.
Оценките за причините за ръста на цените у нас също разкриват критична нагласа към вътрешното управление. Почти половината от запитаните - 47,5%, посочват вътрешнополитически фактори като основна причина, а 37,2% акцентират върху външнополитическите обстоятелства. 
Нагласите относно предстоящите избори са по-нееднозначни. Макар 45,2% да очакват правителството да осигури условия за честен и демократичен вот, 24% не споделят това мнение, а 30,8% не могат да преценят. Значителният дял на колебаещите се, заедно с една четвърт от пълнолетните българи, изразяващи недоверие, показва, че доверието в гаранциите за честен изборен процес не е категорично. В сравнение с предизборната ситуация от април 2026 г. сега делът на хората, които смятат, че правителството ще успее да осигури условия за честни и демократични избори, е с 10% по-висок. Това показва, че в страната тече процес на стабилизация на отношението към изпълнителната власт.