„ВАС ВИ ОБСЛУЖВА…”

Денчо Владимиров

Отдавна не бяхме ходили семейно на разходка в градския парк. Седнахме край фонтана. При нас дойде непознат веселяк, беше много общителен, през цялото време ни разказва вицове. А на другия ден у нас се появи жена с чанта.
- Добър ден! - каза тя. - Аз  съм  от кооперация  „Весело  настроение". За извършена ви вчера услуга ни дължите 14,95 лева.
- Имате някаква грешка! Вчера беше неделя и с никакъв кооператив не сме си имали работа!
- А не бяхте ли в градския парк?
- Бяхме.
- Някой да се е грижил за вашето настроение, с нещо да ви е развеселил?
- Да, имаше един, който ни разказваше шегички!
- Не ви е разказвал шегички, а ви е изнесъл хумористичен рецитал под наслов „Хумор на народите".
Платих, а когато след време ни дойдоха гости отдалеч, решихме да им се похвалим с атракцията в парка. Седнахме отново край фонтана и зачакахме рецитатора на вицове. Но той не се появяваше. И сигурно всички щяхме много да скучаем, ако изневиделица до нас не долетя топка. Младеж и девойка играеха и я бяха изтървали. Върнахме им я, но топката след малко пак дойде при нас. Пак им я върнахме, после още няколко пъти така, докато накрая всички се включихме в играта и започнахме весело да си подхвърляме топката. След два часа си тръгнахме, а на другия ден се появи онази от „Весело  настроение”:
- Дължите  30  лева! - каза   любезно тя.
 - Имате грешка! - изсмях  се аз. - Вашият рецитатор на вицове   въобще   не   се   мярна.
- Защо рецитатор? Нали играхте на топка? Това са състезатели от нашата кооперация. Играят  с  посетителите  в  парка,   развличат   ги. 
Наскоро отново попаднах в парка и още от самото начало бях нащрек. Решил бях този път да отпратя всеки нахал от развихрилия се тук бизнес. Но когато до мен приближи хубаво момиче с кученце и с ангелски глас ме попита: „Мога ли да седна?", бях разколебан.
- Седнете - казах на създанието, - само че, бих искал да знам колко ще ми струва услугата?
- Каква услуга!
- Хайде, не се превземай - намигнах й аз. - Много   добре   разбираш,   че за   услугата ще трябва да си   платя.
- Простак! — пламна   и хукна по алеята.
- Не ви е срам! Да закачате непълнолетни момичета! — размахаха срещу ми бастуни няколко баби и дядовци от околните пейки и изобщо на другия ден пак се наложи да се бъркам в джоба и да плащам – глоба за безнравствено поведение на обществено място.