(Не)празнично
/ брой: 66
Колкото и да е непразнична обстановката, днес е 7 април - датата, на която всяка година честитим празника на медиците и им благодарим за грижата. Както на всеки 7 април, те обаче не спират работа. Независимо колко са заплашени от коварната зараза, правят онова, за което са призвани - да лекуват и да спасяват живот. Дали имат достатъчно предпазни средства или не, те работят.
Цялата система на здравеопазване понася най-големия и шумен шамар от КОВИД-19. Никой не е бил готов за него. Само че българските болници и лекарските кабинети са търговски дружества! Тоест, те имат разходи като предприятие за производство или павилион - заплати, осигуровки, наем, данък и пр. Достатъчна ли е помощта под формата на 85% плащане на дейност, която не е осъществена по обективни причини?
Въпросите са много. Ще си ги иска ли назад държавата тези пари? Като безлихвен заем ли ще бъдат отпуснати? Как ще живеят малките болници и това не е ли първата сигурна стъпка към окончателната им смърт?
Най-ужасяващото е, че всички досегашни стъпки и "мерки" на държавата водят към тази планирана смърт - завишени изисквания към малки болници, неадекватно плащане по клинични пътеки и прочее, и прочее доведоха до закриване на отделения, до обезкървяване откъм специалисти. Болници, от които се нуждаеха хората в отдалечени региони, отдавна са в небитието. Но и настоящите, уж спасителни, мерки водят към явна гибел и малкото останали болници и лекарски практики.
И никой не знае утре какви нови изисквания ще бъдат измислени и как и дали въобще "спасителните" пари ще стигнат до малките болници. Е, ако все още имат персонал, който да лекува болните. Защото със сигурност след КОВИД-19 бумът на обострени хронични заболявания така ще връхлети здравната ни система, че досегашната статистика може да ни се види като благост.
Друг е въпросът, че има дарителска сметка, която расте. Има възрастни, които даряват цялата си пенсия за лекарите и сестрите! Но те - лекарите и сестрите, всъщност нямат достатъчно условия, някои предпочитат дори да не работят.
А утре кой ще ни лекува?