(Не)Простимо

Протест в подкрепа на 33-годишния учител по английски език Христо Данев ще се състои днес от 18.30 ч. пред гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив. Учителят бе принуден да подаде оставка след изпълнение заедно с учениците си на "Харлем шейк" в двора на школото. И независимо от по-нататъшното развитие на случая, Христо Данев заяви, че няма да се върне в училището. Макар да споделя с огорчение: "Изгубих контакт с децата, изгубих работата, която обичам и която винаги съм вършил с огромно желание".
Постъпката на учителя, в чиято защита се подписаха над 600 ученици и родители (дали са много учителите, които могат да се похвалят с такава единодушна подкрепа?), бе порицана от директорката и негови колеги като безотговорна и накърняваща престижа на гимназията. Всъщност става дума за пародиране на видеоклип, регистрирал през последните две седмици милиони гледания в световната интернет мрежа.
Учителската професия все повече се феминизира, още по-малко са младите мъже, които стават учители не заради заплатата или поради липсата на друга възможност, а с искреното желание да обучават деца. Може би една строга забележка от ръководството щеше да бъде достатъчна за този човек, който, по думите на родители и ученици, не се ограничава с 45-те минути в клас, а ходи на кино с децата, води ги да спортуват и т.н. занимания, които не му влизат в длъжностната характеристика. При стряскащата статистика, че всеки четвърти тийнейджър пие, пуши или се дрогира, г-н Данев очевидно е спечелил доверието и симпатиите на питомците си и ако утре те имат проблеми, които не биха споделили с родителите си, вероятно ще ги обсъдят с него. И ще получат разумен съвет - от човек, който не скъпи личното си време и отделя от него за учениците си.
Един от култовите, както е модерно да се казва, филми на тази тема за моето поколение е "Сбогом, приятели!" на Борислав Шаралиев (1970 г.), в който Владимир Смирнов изпълнява ролята на учителя Боев, любимец на учениците си. Той се стремеше да ги учи да мислят и да стигат до самостоятелни решения, а в края на всеки урок отделяше по пет минути за остроумия.
Не взимам страната на учителя Данев, защото не го познавам, а и съм расла във време, в което училищната институция изискваше безпрекословно подчинение на правилата и дисциплината. И сега съм убедена, че трябва да се отнасяме към нея с респект. Но времената са коренно различни, днешните деца се възпитават много по-трудно и ако толкова крайно съдим любимите им учители, от това губят не само учениците, но и самото училище.