(Не)забравените поети

Марко НЕДЯЛКОВ
(1931-1993)

Химн

Земята ми е гърбава от рани
и равна от целувки на крила.
Ослушаш ли се, медните камбани
люлеят чак планинските била.
И се въззема българската сила,
и храбростта се носи на коне
като една легенда изкласила
във камъка на мъжки рамене.
Тогава камък ставам аз самия,
кръвта ми като жив поток струи.
България гърми като стихия,
да мисли, който клопка й крои!


Чавдар ДОБРЕВ
(1933-2021)

Случай

Щом си силен - обичай!
Щом си млад - работи!
Надживяли сме всякакви
хранени и нехранени.
Виж земята, за плод зажадняла,
и черешата - кипнала страст,
и юмруците на балканите,
стигнали небесната вис.
Колко зими пришпорихме,
колко пролети не дочакахме.
А сърцата ни, немилостивите,
взеха да се взривяват.
Опрощение няма да има.
И съд едва ли ще има.
Пада тихо това сверяване.
Жажда се крие в тъмния рог
преди изгрева.


Александър МИЛАНОВ
(1933-2006)

Примерът на лилиите

Непростено е човек да се предава
дори във времена, когато
такава гнилоч го окръжава,
че сякаш е потънал в блато.

Нека си спомним лилиите -
символ на чистота и красота.
Сок поемат жилите им
от блата.