"... Пазарно общество - не!"?

Георги Пирински
   
Цитираната теза е от началото на Раздел I на Програмата на БСП. Там се заявява каузата на партията ни днес - да се борим за социална пазарна икономика и против общество, подчинено на пазара. Или в синтез: "пазарна икономика - да!; пазарно общество - не!" Впрочем, член 5 на нашия Устав постановява буквално същото.
 Но както подсказва въпросителната в заглавието - следваме ли на практика категорично и еднозначно тази основополагаща повеля? Отговорът е по-скоро отрицателен. И у нас се загнезди разбирането, че парите  решават всичко - и в обществото, и в политиката: доброволци за кампанията, но срещу възнаграждение; издигане на кандидатури, но с "ресурсни аргументи"; позиции в организацията, но благодарение на "бизнес/кариерни обезпечения".
Няма случайности. Повече от две десетилетия обществото ни се формира по постулатите на "отвореното общество" - държавата е лоша и трябва да се свие до минимум; пазарът ще осигури развитие и справедливост; в обществото индивидуалните права остават без материално покритие. В Програмата си признахме и своята огромна отговорност - не успяхме да отстоим социалния модел на прехода, социалната алтернатива на налагащите се реформи. Признахме и основната причина - липсата на вътрешно единство в самата партия, фактическият разнобой по налагащите се промени.
Днес сме длъжни на първо място да осигурим безусловна подкрепа на главните програмни намерения на правителството с мандата на БСП - за утвърждаване на парламентарното управление, за стабилизиране на държавните предприятия, публичната собственост и бизнес средата, за решаване на най-острите проблеми на доходите, заетостта и публичните услуги.
Но едновременно с това именно сега е времето да се заемем с решаването на всичко, което през годините ни дърпа назад, отнема ни възможността да се утвърждаваме като водеща политическа сила. Като партия, която на "неограничения паричен ресурс" противопоставя не друго, а несравнимо по-мощното преимущество на моралното превъзходство, на моралния капитал. Стига действително да сме техни носители - и със своята организация, и с политиката си, както и  със своите кадри и представители навсякъде: и в партийните организации, и в публичното пространство - от селището и общината до участието във властта, в медиите и в гражданските инициативи.
Което значи да се проникнем от съзнанието, че безапелационно трябва да отхвърлим "мъдростите" за неизбежната и всевластваща "пазарна демокрация", за "монетарните технологии" на изборните резултати и т.н. и тем подобни. Или иначе казано - на проповедниците и устоите на напазаруваното общество без всякакво колебание да противопоставим и да отстоим нормите и всекидневните житейски практики на солидарното общество, в което понятията за морал и справедливост не са някаква измислена екзотика, а реална алтернатива - стига да сме годни да я защитим.