150 години от Априлското въстание

Веселин ХАНЧЕВ

БАЛАДА ЗА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ 

Заплющи, 
ти, бунтовнико, вятър!
Зашумете и вие, гори!
Разкажете навред по земята
за великия месец
Април!
За априлския бунт разкажете,
който в дебрите още ечи.
Как се биха и мряха мъжете
с неугаснала вяра в очи.
Как орачи, копачи, ратаи,
как невръстни деца и жени
свойте тежки окови запратиха
през априлските нощи и дни.
Залюлей,
ветре черен и яростен,
занемелите в дрямка гори!
На оназ непокорна България
мъченишкия образ разкрий!
И светът да те слуша изтръпнал!
И векът да целуне прахът
на онез, пред които отстъпва
укротена човешката смърт!



Боян АНГЕЛОВ

ПАНАГЮРИЩЕ

С планински силуети обграден,
градът разлиства светлина свенлива,
а в погледа му - стъпки от елен,
пресичащи съня на самодива.
Видение е може би това.
Градът навярно детството си гледа.
Историята своите права
му завеща... Обречена и бледа,
една Княгиня вярата развя
и изгоряха хиляди за нея.
Опожарен, градът пак заживя
с достойнството на тяхната идея.
А то не е страхът, че си стоял
с безпаметни очи под острието.
Достойнството е късчето метал
в червената килия на сърцето.
Тополите, напрегнати от слух,
ще разберат защо е осияна
вселената на пролетния пух,
потънал в шепота на Луда Яна.
Градът, разлистил своя светлопис,
доказа правото си да посочи,
че е тъждествен пролетният лист
с нетленността на паметните плочи.