20 млрд. лв. влизат в икономиката за 5 години

12,6 млрд. лева от ЕС и над 8 млрд. българско съфинансиране - това е рамката на четвъртия вариант на Плана за възстановяване и устойчивост. Той бе публикуван от вицепремиера Атанас Пеканов за обществено обсъждане. България е една от трите страни, която още не е внесла плана си за одобрение от Брюксел, а се очакват към 1,3 млрд. лв. авансови плащания да дойдат през есента. Най-много пари - 36,8%, или 4,64 млрд. лв. от европейските пари, се искат за проектите "Зелена България", които трябва да трансформират икономиката ни в отговаряща на екоизискваията на ЕС. Предвижда се частното участие в проектите да е 3,6 млрд. лв., с държавното да достигне 4,32 млрд. Сега обявеният план прекроява средствата по четирите цели, прецизира проектите и добавя нови. По оста "Иновативна България" делът на финансиране става 27,4%, докато в плана на ГЕРБ беше 20 на сто. При "Зелена България" има съвсем леко намаляване на бюджета от 37 на 36,8 на сто, но има сериозно разместване на средствата по проектите. Делът на "Свързана България" е намален от 22 на 17,8 на сто, а на "Справедлива България" - от 21 процента на 18%, или общо зелените инвестиции стигат близо 9 млрд. лв.
Отличителната страна в този вариант на плана е изискването в повечето случаи на съучастие с пари на държавата, общините, бизнеса или хората. Акцентът в "зелен преход" е поставен на енергийната ефективност. Най-голям дял от финансирането се насочва към санирането на сградите - над 1,844 млрд. лв., или 14,6 на сто от парите. Посочени са два варианта - най-старите сгради ще получат 100% безвъзмездно финансиране. Тези, които имат енергиен клас D, а това са основно построените между 1991 и 2001 г., ще могат да разчитат на 85% от парите за саниране. Останалата част трябва да бъде набавена от собствениците на жилища. 140 млн. лв. са отделени за фотоволтаици на покривите на еднофамилни и многофамилни сгради, които не са на парно и газ. В един от предишните варианти бяха предвидени термопомпи, но те отпаднаха.
Влизането на зеления водород в енергетиката се подпомага с 330 млн. лв., които са за изграждане на инфраструктура за преноса му, както и на други нисковъглеродни горива за захранване на електроцентрали във въглищни региони. Най-впечатляващо е подпомагането за превръщането на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" в 1000-мегаватова газова мощност. Сумата е 498,73 млн. лв., като съфинансирането е за над 1,16 млрд. лв. Тоест общата сметка за минаване на централата на газ е над 1,6 млрд. Не е ясно обаче кой и как ще осигури националното съфинансиране, което е над два пъти по-голямо от това на ЕС. Много безвъзмездни пари - 877,777 млн. лв., са предвидени за изграждане на 1,7 гигавата възобновяеми мощности, но задължително с батерии за съхранение на ток. И тук се изисква двойно по-голямо национално съфинансиране - 1,782 млрд. лв. За устойчиво земеделие планът предвижда 247 млн. лв. за Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход в селското стопанство, но се иска 296 млн. съфинансиране.
За "Иновативна България" са определени 3,46 млрд. лв. Целта е повишаване на конкурентоспособността и трансфомирането на икономиката в базирана на знанието и интелигентния растеж. "В дискусиите ни със службите на Европейската комисия остават две важни изисквания, по които не сме постигнали пълен консенсус - по-бърз зелен преход и реформи по отношение на върховенството на закона и доброто управление. Един служебен кабинет не е редно да поема такива значими и дългосрочни ангажименти като, например, тези, засягащи дългосрочното развитие на въглищните региони", коментира Атанас Пеканов, министър по управление на европейските средства.

Коментар - в статията на Велиана Христова "Крачка напред".