2014 г. е била катастрофална за милиони хора

2014 година е била "катастрофална" за цивилните жертви в конфликтите. Това казва организацията "Амнести интернешънъл" в годишния си доклад и определя реакцията на международната общност срещу насилието като "скандална и неефективна". През тази "крайно" наситена с конфликти година "милиони цивилни" са били убити, а 15 милиона души са били изселени, което "вероятно представлява най-големия брой бежанци от Втората световна война", заяви генералният секретар на организацията Салил Шети по време на пресконференция в Лондон.
Докладът, който разглежда спазването на човешките права в 160 страни, отбелязва, че в 35 от тях въоръжени групи са извършвали екзекуции.
От падането на Берлинската стена преди четвърт век международната правозащитна система не е била толкова крехка в региона на Европа и Централна Азия, колкото бе през 2014 г., посочва в доклада си "Амнести".
"2014 г. не бе година на спрял напредък. Това бе година на движение назад", подчертава организацията в документа.
Правителствата не успяха да защитят милиони цивилни от насилието, упражнявано от държави и въоръжени групи, пише още "Амнести интернешънъл".
"Срамният и неефективен" международен отговор на конфликтите в Близкия изток и Северна Африка е довел до ужасяващи страдания и до мащабни нарушения на човешките права, посочва организацията. Организацията посочва най-вече Сирия, Ирак и Либия - страни, в които стотици хиляди души бяха принудени да бягат от насилието.
Според доклада Съветът за сигурност на ООН не се е справил с насилието в Сирия, Ирак, Газа, Израел и Украйна, дори в ситуации, при които срещу цивилни са извършвани чудовищни престъпления от държави и въоръжени групи.
Този провал е подхранил широк спектър от нарушения на човешките права.
Бойците на "Ислямска държава" извършиха неописуеми престъпления, които шокираха света, включително обезглавявания в Сирия, етническо прочистване и сексуално робство в Ирак. В Либия съперничещи си въоръжени групи безнаказано извършват отвличания и масови убийства, отбелязва организацията.
"Амнести интеренешънъл" призова петте постоянни членки на Съвета за сигурност (САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай) да се откажат от правото си на вето при ситуации на геноцид и други масови зверства.
При конфликта в Украйна са използвани незаконни оръжия като касетъчни бомби, посочва организацията. "Амнести" критикува и двете страни за големия брой жертви сред цивилните, причинен от безразборните стрелби с неуправляеми минохвъргачки и ракети в жилищни зони. От началото на боевете между проруските опълченци и правителствените войски през април миналата година в страната са загинали близо 5800 души. В Източна Украйна и двете страни в конфликта не са взели разумни предохранителни мерки, за да защитят цивилните, нарушавайки правилата за водене на война. Организацията е отбелязала също така отвличания, мъчения и масови убийства, извършвани от доброволческите батальони, биещи се на страната на правителството, както и от групировки, сражаващи се за сепаратистите.
За Централна Азия организацията обръща внимание на засилването на авторитарните режими в Казахстан и Туркменистан (в по-малка степен в Узбекистан), репресиите срещу дисиденти в Азербайджан.
В Турция властите отговарят на критиката по-авторитарно, посочва "Амнести интернешънъл", откроявайки подриването на независимостта на съдебната система, въвеждането на нови ограничения на свободата в интернет, безпрецедентните правомощия на разузнаването.
Същевременно в Европейския съюз засилващите се икономически проблеми и намаляването на доверието в основните политически партии доведоха до укрепване на позициите на популистките партии в двата края на политическия спектър.
Влиянието на националистическите и лошо прикритите ксенофобски подходи се отразява във все по-ограничителната имиграционна политика и все по-голямото отслабване на наднационалните власти.
Условията за приемане на хора, търсещи убежище в България, частично са се подобрили, но се запазват опасенията, свързани с достъпа до българска територия и интеграцията на бежанците, се посочва в частта от доклада, посветена на България. Превенцията и разследването на престъпленията от омраза от властите са неадекватни, подчертава организацията.
Докладът припомня развитието на ситуацията с бежанците, насочили се към България. През 2014 г. броят на бежанците и мигрантите рязко се е понижил заради правителствената политика, приета през ноември 2013 г., която е насочена към намаляване на броя на хората, влизащи нелегално в България. Получилите бежански статут в България се изправени пред проблеми като достъп до образование, жилищно настаняване, здравеопазване и други обществени услуги.
"Амнести интернешънъл" обръща внимание също така на престъпленията от омраза срещу етническите малцинства и имигрантите. Между юли и септември организацията е проучила 16 случая на предполагаеми престъпления от омраза, като този мотив е бил разследван само в един от тях.
Продължава да има законодателни пропуски относно престъпленията от омраза и срещу други групи - заради различна сексуална ориентация, полова идентичност или инвалидност, посочва "Амнести".