2014: Предварителни резултати

*Сергей Караганов

Най-важната причина за руския завой е отказът на Запада да признае на Русия онова място в европейската и световната политика, което тя смята за естествено и законно. Западът се опитваше да провежда, отказвайки се да признае това, политика на победител, де факто версайска политика, макар и в "нежни ръкавици", без преки анексии и контрибуции. Но систематично ограничавайки свободата, сферите на влияние и пазарите на Русия, и, обратното, разширявайки своята зона на политически и военен контрол и влияние - чрез разширяването на НАТО, на политическото и икономическото - чрез разширяването на ЕС.

Руските мотиви

Смятам, че за мнозина в руския елит тази криза бе необходима също така, за да оправдаят бездействието през последните 7-8 години, когато страна, при благоприятна конюнктура, на практика се отказа от реформи и, мързеливо говорейки за модернизация, затъваше в стагнация. За някои - за да засилят позициите си във властовите структури. За други - за да накарат себе си и хората наоколо "да се национализират", т. е. да спрат да безделничат, изнасяйки и харчейки в чужбина откраднатото или припечеленото, а да се заемат с национално развитие или да се оттърват от тези, които не искат или не могат да се занимават с тази "национализация".
Зад съзнателното изостряне от страна на Русия на мързеливо протичащата конфронтация стоеше и разбирането, че при вектор на вътрешното икономическо развитие, уверено показващ, най-малко за 3-4 години надолу, страната, дори обръщайки се към Азия, не би могла да се надява на изгодни позиции там, оставяйки зад гърба си уязвимия западен фланг. А опитите да го направим опора и тил засега се провалиха.

Американските корени

Достигайки към началото на 2000-те години, както изглеждаше, най-силните в историята позиции в света, САЩ след това рязко се провалиха. Заради две бездарни, започнати след главозамайване от успехите и загубени военни операции - в Ирак и Афганистан. И заради открилите се слабости на тяхната политическа система, а също така заради рязкото отслабване в резултат на кризата през 2008-2009 г. на привлекателността на техния икономически модел. И накрая главното - заради появата на привлекателния за повечето страни и народи алтернативен модел на авторитарния или полудемократичен капитализъм, чийто символ стана Китай. А външнополитически флагман стана възродилата се почти от пепелта Русия. При това във военно отношение неуязвима, притежаваща майсторска дипломация и най-силния лично в днешния свят лидер. И това при положение, че само преди 15 г. Русия унижено молеше за милостиня.
Когато част от американския елит, използвайки безизходността на ситуацията в Украйна, помогна заедно с подопечните си в Европа да организира украинската криза, а Русия отговори свръхтвърдо, просветената и постмодернистична администрация на Обама свали от рафта плановете от времето на администрацията на Рейгън за разпадането на СССР. Тогава беше Полша с нейната подкрепяна "Солидарност" и почти неизбежното вкарване на съветските войски, което беше спасено от Ярузелски. Сега е Украйна. Тогава бяха опитите да се провали изграждането на газопроводи и петролопроводи - сега са интриги около "Южен поток", опити да се намали газовата позитивна взаимозависимост между Русия и Европа. Тогава и сега има опити да се намалят цените на петрола. Тогава имаше истерия заради, изглежда, изпратения и сваления погрешка корейски "Боинг" - сега заради сваления от неизвестно кого малайзийски. Тогава имаше "империя на злото" и санкции. Сега - неудържимата сатанизация на образа на Путин и нескриваната цел за "смяна на режима" по върховете, или за подем на народното недоволство. Изглежда тази линия ще надживее Обама. Тя има за цел не само, и дори не толкова, да накаже Русия. Тя има далеч по-дълбоки от изброените корени. И основният - да се опита да спре ръста на влияние и куража на "не Запада", и преди всичко Китай.

Европейските причини

Ако за американците сблъсъкът около Украйна е част, въпреки че е важна, от геополитическата игра за възстановяване на загубени позиции и недопускане на засилване на противниците, то за Европа на карта е поставено до голяма степен бъдещето на самия европейски интеграционен проект. В Европа, както и в САЩ, нарастваше тревогата от възхода на не Запада.
Но най-важната причина е, че започна да се пропуква целият европейски проект. Повечето страни в Европа, освен германците и част от северняците, повече не искат така да работят, че да се конкурират ефективно в новия свят. Налице е продължителен демографски спад, изтичане на мозъци, често по-тежко, отколкото в Русия, изоставане в иновациите. С огромен труд беше избегната открита криза на еврото, но проблемите, които доведоха до нея, не са решени. Част от страните, прибързано на вълната на еуфорията приети в ЕС, дърпат надолу. И най-важното - спада привлекателността на европейския проект сред населението.
В тази ситуация успешният германски елит започна  да прави европейския проект все "по-германски", приспособявайки го за себе си и за лидерството си. Но в основата на този проект е мирното развитие. Европа, Германия не могат и няма да искат да защитават интересите си със сила.
Проектът за привличането на Киев към себе си за повечето европейци беше неприоритетен, за опасностите дори не помислиха. Надяваха се с виртуалното привличане на Украйна чрез асоциация да подобрят себе си, да напълнят сбръчканите мехове с ново вино.
Когато след държавния преврат в Киев Русия открито започна силова игра, това предизвика в част от европейските столици паника. Надяваха се на продължаване на полуритуалното фехтуване десет срещу един, при което този един трябваше задължително да отстъпи. А той отхвърли рапирата и се хвана за бухалката. А фехтовачите са се отучили да се бият с бухалки.
Руският силов отговор на украинската криза постави под въпрос още един проблем - и ключов - носещата основа на и без това пукащия се по шевовете европейски, но превръщащ се в германски проект. Именно това, струва ми се, е в основата на германското лидерство в европейската политика за натиск.
За европейските и германския елити, става въпрос за запазването на Европа във вида, в който е тя. Тоест това до голяма степен е въпрос за оцеляването на тези елити.
В същото време европейците далеч повече от американците са заинтересовани от урегулиране на ситуацията, от завръщането към европейски мирен ред.
Сред движещите сили на кризата налице е и взаимен интерес от двете страни на Атлантика към обединяване пред лицето на нови конкуренти.

Руската политика: перспективи

Това, че конфронтацията е неизбежна, беше очевидно още през 2012-а, и особено през 2013-а, когато на практика всякакви руски действия пораждаха все по-злобна и почти тотално негативна риторика. Русия нямаше стимули да се държи конструктивно. Последните съмнения отпаднаха преди Олимпиадата, на която на Запад почти единодушно желаеха провал.
По-голямата част от руския елит започна да разбира, че ако страната иска да води естествена за държава, привично претендираща за статута на велика сила, самостоятелна политика, ще се наложи да приучава към това партньорите.
Русия влиза в новия етап на противопоставяне с намалена територия, малко намалени активи, особено научно-интелектуални, но, запазвайки ядреното си оръжие, природните ресурси, които също можеше да даде в чужди ръце. И, рязко намалявайки пасивите - няма необходимост масирано да субсидира социалистическия лагер, по-голямата част от бившите съюзни републики. И да издържа чудовищната, поглъщаща страната, неимоверно разраснала се военна машина. При цялата нестабилност на новата руска идентичност опората върху държавния национализъм е далеч по-мощен, отколкото умиращата още от 1970-те комунистическа идея. Руската икономика все още е относително слаба. Но пазарът и частната собственост завинаги приключиха с проблема, който изигра основна роля за гибелта на СССР - неспособността на социалистическата икономика да изхрани народа.
Кардинално се подобри и международната среда. СССР трябваше да се противопоставя на надигащия се икономически, морално, военно-политически Запад и, заедно с това, на Китай.
Днес на Русия се противопоставя все още мощният и опитващият се да премине в контранастъпление, но до голяма степен отслабен и деморализиран от грешките си Запад, загубил за по-голямата част от човечеството моралното си превъзходство и привлекателност.
На страната на Русия е надигащият се "не Запад", който се състои от по-голямата част от човечеството и от най-динамичните икономики. Ще бъде трудно да се намерят финансови средства, алтернативни технологии. Светът се промени кардинално, увеличавайки свободата на икономически и политически действия за всички страни.
Бързо започна да се променя руската политика. Преди всичко нейното източно направление. През 2014 г. безпрецедентна поверителност постигнаха руско-китайските отношения.
Засега става въпрос не за замяна, а за допълване на предишната, едностранна европейска икономическа ориентация.
Повече няма илюзии по отношение на партньорите, има огромен опит за оцеляване, което е, както се струва на мнозина, а и на мен самия, почти чудо, няма идеологически паравани. Има разбиране, че опитите за убеждаване не водят до нищо, освен разпалване на апетити. Че отново става въпрос за оцеляване не само на управляващия режим, но и на страната, която се опитват качествено да отслабят, и дори да я сринат. Залогът е в пъти по-голям, отколкото на западните ни партньори. В тези условия провалът е възможен, но малко вероятен. Както пише във "Война и мир" Толстой "Сражението печели този, който е решил да го спечели". И изглежда мнозинството в Русия са решили.
Засега политиката на Русия в кризата около Украйна е доста успешна, въпреки високата цена. Присъединяването на Крим доведе до подем на самоуважението и патриотизма на нацията. Санкциите, създаващи усещане за реална заплаха, обединиха около Кремъл голяма част от обществото и елита. И най-важното - политиката на западното направление стана активна, а не реактивна, както преди, въпреки че не може да контролира информационния фон, който е негативен.
Руските лидери нееднократно заявяваха, че те не се стремят към конфронтация и дори, което не отговаря на националния характер, избягват грубостите, които понякога проявяват западни лидери.
Санкциите предизвикват естествени опасения в част от бюрокрацията и буржоазията, но едва ли могат да променят руската линия. Те прикрито се приветстват от част от ръководните кръгове, като водещи към консолидация и национализация на елита.
Никой не знае до какви средно- и дългосрочни щети за руската икономика могат да доведат санкциите. Едновременно вече страдат икономиките на редица европейски страни и заради намаления експорт, и заради спада на доверието към бизнеса в ситуация на засега безизходна стагнация.
Така че основания за търсене на компромис с европейците в средносрочна перспектива има. Разбира се, обаче не може да не се има предвид и основната причина за отхвърлянето от европейските, особено германския елит на твърдото поведение на Русия. За продължаване на конфронтацията ще настояват и американците, които са заинтересовани от нея. А и ситуацията в Украйна постоянно ще налива масло в огъня.
И важното - създава се ясното усещане, че натискът за засилване  на икономическата слабост на Русия, опитите да се задълбочи тя, посочването на липсата на жизнеспособна и дългосрочна стратегия за развитие е основен елемент на западната стратегия в днешната криза. Ако руският елит, ръководството и президентът не са готови за решителни икономически реформи - дори и в мобилизационен вариант, тази стратегия може да успее.

А сега накъде?

Криза от такава дълбочина, в чиято основа са коренни интереси на основните участници, едва ли ще приключи в средносрочна перспектива.
Засега не виждам и възможности за сериозни отстъпки на Москва. Все още се надявам, че конфронтацията и санкциите ще събудят руското ръководство, елита и обществото от мързеливото удоволствие след 100 години лишаване от богатство или скромното консуматорство. Исторически погледнато, руснаците почти никога не са се събуждали, докато "петелът не клъвне". Санкциите целят нейните слабости. Но те също така, като Божия пръст, показват необходимостта от ударни усилия за компенсиране и преодоляване на тези слабости. Ако Русия не се вслуша в този "глас Божи", не покаже ударна икономическа модернизация, успехът, който през последните 14 години съпътстваше страната, ще й обърне гръб.
Предпоставките за решителен завой се трупат. Появиха се и първите лястовици. Започналото безпрецедентно падане на рублата спрямо долара и еврото, частично принудително, но до голяма степен доста положително, е стъпка в правилна посока, намаляваща увеличилия се в пъти разрив между средната заплата и производителността на труда. Почти всички живееха не според средствата си. Към такъв завой във вътрешната икономическа политика призовават вече почти всички, освен част от действащия икономически елит, свързан с предишната, доказала неефективността си политика.
Така че успехът на външната политика на 2014-а ще бъде развит или изоставен в сферата на икономическата политика. Русия прилича на боксьор с прекрасна глава, реакция, силни ръце, но със слаби крака. Ако не ги подсилим, боят, много вероятно, ще бъде загубен.

Западът отказва да признае на Русия онова място в европейската и световната политика, което тя смята за естествено и законно


Ако Русия не покаже ударна икономическа модернизация, успехът, който през последните 14 години съпътстваше страната, ще й обърне гръб
---
* Сергей Караганов е политолог, почетен председател на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика