30 години от живота ми са посветени на галерия "Възраждане"

КРАСИМИРА АЛЕКСИЕВА е родена през 1948 г. в София. Вече 30 години ръководи галерия "Възраждане" към едноименното читалище в Пловдив, в Стария град, заедно със сина си Сим Алексиев. Има издадени пет книги с поезия; "ДНК" - автобиография и биография на галерия "Възраждане"; два тома с есета "Пътят на художниците" - 1 и 2. За своята дейност е удостоена с престижни отличия. От 2001 г. галерията присъжда награда "Арт Медия" за арт-журналистика - диплом и графика, изработена от доц. Владимир Генадиев, а от 2005 г. връчва приза "Възраждане" за постижения в изобразителното изкуство и лична съпричастност към галерията - сребърна пластика, изработена от проф. Георги Чапкънов - Чап. За три десетилетия във "Възраждане" са открити над 600 изложби, показани са 22 000 произведения, издадени са 38 каталога и албума, а публиката надхвърля 300 000 посетители.

- Госпожо Алексиева, галерия "Възраждане" е създадена на 5 септември 1995 г. С какви събития ще отпразнувате тази достолепна годишнина?
- Най-важното събитие ще бъде изложбата на проф. Георги Чапкънов, който от дълги години е ментор на галерията и автор на пластиката, която връчваме като награда. Ще се представи с три раздела - скулптура, графика и рисунки. 
Скоро ще излезе от печат албумът "30 години галерия "Възраждане", в който ще бъде описана цялата история на галерията и ще бъдат подредени автори в три раздела: Нови имена - художници, които включваме за първи път в наши албуми; Ядрото - автори, с които работим от дълги години и които са "запазена марка" на галерията; In Memoriam - тези, които са си отишли от белия свят. Вечерта сме подготвили хубава програма, проф. Чапкънов ще връчва наградите, които този път ще бъдат присъдени на 7-8 художници. Подготвяме и празнична томбола, като трима от присъстващите ще спечелят картини от наши автори.
- Каква е ролята за успеха на галерията на доброто сътрудничество и съпричастие от страна на НЧ "Възраждане"?
- Преди 30 години тогавашният секретар на читалището - писателят, публицистът, журналистът Димитър Атанасов, при една от нашите срещи в Културния клуб "Кристал", където се събирахме с хора, близки по духовност, ми предложи да направя галерия към читалището. Така че аз съм започнала като галерист към читалището, а сега вече стопанисвам частна галерия. Димитър Атанасов твърде много ни помагаше през годините, обитаваме една сграда в Стария град и това е едно много чисто, идеалистично сътрудничество между галерията и читалището. Винаги сме се чувствали като у дома си тук. 
- Какво струва на един частен галерист подобно начинание - като време, средства, емоция, отдаденост?
- 30 години от живота ми и от живота на моя син са посветени на галерия "Възраждане" - от първия ден, когато правихме първата изложба, ние сме заедно в това начинание. Тогава той беше 18-годишен. Много труд, много проблеми. Отначало не ни приемаха много добре, защото сме софиянци, особено от втората година, когато започнахме да работим и с други автори извън Пловдив. Но, слава Богу, справихме се. Имали сме трудни моменти и на безпаричие - как да свързваме двата края, да плащаме наема... Но за да оцелеем 30 години - Господ ни е пазил. Ние с моя син сме хора идеалисти, не ни трябват кой знае колко средства, за да живеем.
Навремето Димитър Киров, който беше много прям човек и авторитетна личност, често идваше на откриванията на нашите изложби. На едно такова събитие, след представянето, което направих, той взе думата и заяви: "Искам да ви кажа, че тази галерия е най-чистата в Пловдив. И тази мравчица Красимира всичко, което прави, е екстра." Това много ме трогна.
Първите десетина-петнайсет години много пътувах, обикалях страната, за да попадна в ателието на художника и да видя какво прави, как го прави, що за човек е, да станем приятели... През последните години е доста по-лесно, защото всеки автор си качва творбите в интернет, особено по-младите автори, и така се запознаваме. Но за мен - не отидеш ли в ателието на един автор и не усетиш ли атмосферата и човека, не видиш ли лично работата му, не е същото.
- "Още първите 1-2 години разбрах колко деликатна и уязвима е душата на твореца - в частност, на художниците, с които работим... Инстинктивно някак започнах да ги обичам - всеки от тях, просто разбрах, че имат нужда от много подкрепа, доверие и най-вече обич." Това прочетох във Вашата дълбоко изповедна книга "ДНК". Вярвам, че това е причината около галерията да се създаде приятелски кръг от съмишленици, духовно близки хора.
- Както казах, имаме ядро от художници, с които работим през годините, с които вече се обичаме, имаме си доверие, съпричастност, искреност. Освен това сме си създали много хубава публика, имаме посетители, които не пропускат откриване на изложба. Много ми е приятно, че в последните години хората започнаха да изразяват благодарност към нас - за хубавите автори, за атмосферата, която създаваме, казват ми: "Душите ни си почиват при теб." И ми става много хубаво, защото ние всъщност показваме тези изложби за хората. Искаме да създадем уют за душите на другите и се получава. 
Много ме радва и нещо друго: покрай сина ми се оформи и една по-млада публика, идват негови приятели, набори, със семействата си, водят дечицата си, едно ново поколение, което свиква да общува с изкуството и да има нужда от него.

- Издадените каталози и албуми на художниците, на които сте правили изложби, са ценно свидетелство за голяма част от историята на съвременното изобразително изкуство.
- Това е едно от най-важните неща в нашата дейност и слава Богу, синът ми върви заедно с мен в тази насока. Смятам това за голяма наша мисия. За мен е задължително за един голям автор да остави книга. Миналата година през лятото посветихме два месеца, за да направим дарение на 56 библиотеки в по-големите градове в страната от всички наши албуми и каталози.
- Имате ли спомоществуватели в това начинание?
- Да са живи и здрави хората, които помагат, нашите богати приятели, благодарение на които тези книги са факт. Иначе от държавата, от Министерството на културата, от Община Пловдив сме получавали помощ за 2-3 албума, включително и за сегашния, за 30-ата годишнина. Отначало беше малко трудно, но аз влагам доста усилия в това да убеждавам колко е стойностно подобно начинание. Особено когато излязоха първите няколко книги, като видяха колко са луксозни, как добре са направени, интелигентните по-заможни хора разбраха за какво става дума и много помагат. Така успяхме да осъществим вече 38 издания. 
- Представяте и млади таланти - подкрепата в началото на пътя е много важна за тях, но носи известен риск за галеристите.
- Направили сме дебютни изложби на 37 млади автори, 15-16 от които са вече известни художници. Малко галерии работят с млади автори, а това е много важно за тях. Най-голямата ни радост е Ангел Герджиков, пловдивски автор, който си е наше откритие. От няколко години той е най-продаваният и най-търсеният наш художник.
Иван Чакъров открихме още като студент, изключителен рисувач. С него направихме една портретна изложба - нарисува 16-17 портрета на едни от най-известните пловдивски люде, които са и наши меценати. Това беше и жест на благодарност за всичко, което правят за галерията и за художниците. С тези великолепни портрети издадохме каталог. 
Ивайло Димитров, когото преди много години открих на базара край площада "Св. Александър Невски" в София, е изключителен художник. Оттогава му направихме няколко изложби, сега - и един фантастичен албум. Тази година ще му връчим нашата награда. Голямо удоволствие е да се работи с млади хора.
- Удостоявани сте с престижни отличия за дейността на галерията. 
- Първото ни отличие беше, когато няколко години се провеждаше Нощ на музеите и галериите. Още първата година мина комисия от експерти и оцениха, че нашата галерия е номер 1. Връчиха ни сребърна статуетка и грамота. Ние наистина бяхме направили много голямо шоу, бяхме поканили четирима художници - график, скулптор, двама живописци, които цяла нощ творяха и всичко, което излизаше от ръцете им, се продаваше на изключително ниски цени. Първата година през галерията минаха над 3000 души. Тази "Нощ" беше голям празник за града, за съжаление, към десетата година се случиха някои неща, които похабиха този празник и престанахме да го правим. Както често се случва в България с хубавите инициативи...
- Какво показва вашата "социология" за трите десетилетия и множество перипетии, през които преминахме в България: заможните българи имат ли интерес и вкус към изкуството? Склонни ли са да бъдат меценати?
- Има порядъчен брой богати хора, които колекционират картини, имат вкус, помагат. Лошото е, че през последните 20-30 години младите поколения бизнесмени имат огромен хъс да печелят пари и нямат време, усет, интерес да влязат в галерия. За съжаление България е малка страна и пазарът като цяло е много ограничен.
- А влизат ли в галерията хора, които не могат да си позволят да купят картина, но имат нужда да погледат, да помечтаят?
- Има много такива хора. Те обичат да идват в галерията, да разгледат, да поговорят с художника, да се почувстват като на гости, като уважавани личности. Такова удоволствие е да влезе някой и да се загледа в една картина, да видиш как се влюбва в нея. Имах един случай преди години, който никога няма да забравя. Влезе едно съвсем младо момиче и започна да разглежда - тогава изложбата беше на Николай Стоев, приказен автор. Сподели ми, че много иска да си купи тази картина, но няма пари. Предложих да й направя известна отстъпка. Тя каза, че ще помисли и си тръгна. На другия ден дойде и донесе парите - цяла година събирала за компютър, а сега решила, че компютърът може да почака, но картината - не. 
- Има ли нещо, което не успяхте да осъществите досега и остава цел, към която ще продължавате да се стремите?
- Първите години започнахме да правим много хубави изложби "Голо тяло" на различни художници. Оказа се, че такива не са правени, дори в началото зрителите бяха малко учудени. А после стана ясно, че всеки художник рисува голо тяло - още от академията, а и след това. Ние обичаме да снимаме картините, да документираме всяка изложба. В един момент си казах, че ще бъде много хубаво да направя един голям албум "Тялото в съвременната българска живопис" - от 50-60-те години до най-новото време. И започнах да събирам материал, но постепенно осъзнах, че такава книга ще бъде от 400-500 страници, нужна е хубава хартия и качествен печат, а няма откъде да намеря такива солидни пари. И се отказах. Остана си една неосъществена мечта...
Но пък, докато съм си с акъла и волята и съм в галерията, дано Господ да даде да направя още 2-3 албума, набелязала съм няколко художници. Най-голямото ми щастие е, когато пипна готовите албуми, които ние наричаме дечицата на галерията.