16 Април 2024вторник21:49 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

350 млн. лв. отиват на вятъра

Новите научни центрове с европари са дърво без корен и ще нанесат щети на науката у нас

/ брой: 198

автор:Велиана Христова

visibility 2902

Новата оперативна програма на МОН в частта й за науката е типично потвърждение, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Почти всички държави в ЕС още в предишния програмен период от 2007 до 2013 г. имаха своите оперативни програми, чрез които в повечето случаи с над милиард европари подпомогнаха развитието на своите изследвания. В това отношение България "проспа" изминалите 7 години, а когато се събуди за новия период 2014-2020 г., се оказа, че е направила една по принцип сбъркана програма. Защото българската наука, съзнателно доведена от държавата до мизерия, бе също тъй съзнателно избутана от образованието до една трета от бъдещата оперативна програма още при министър Сергей Игнатов. А сетне се видя, че вместо да бъдат подпомогнати водещите научни институции на страната - да се оборудват с модерна апаратура, да получат цивилизовани условия за правене на изследвания, адекватни на тези в другите държави, МОН насочи парите към 12 нови научни центрове, които щели да бъдат

построени на гола поляна до 2020 г.

Миналата седмица министър Меглена Кунева представи пред учените насоките за кандидатстване за въпросните центрове - 4 за върхови постижения и 8 за компетентност. И по медиите се разля послевкусието на нейния брюкселски ентусиазъм. 350 млн. лв. щели да бъдат дадени "за модернизирането" на българската наука. Което означава по 50 млн. лв. годишно, ако бъдат спечелени проекти и одобрени от Брюксел. Четирите центъра за върхови постижения щели да са за фундаментална наука и за построяването им щели да дойдат 200 млн. лв., а още 150 млн. лв. щяло да има за създаването на осем центъра за компетентност - за приложна наука. Но отваря човек въпросните насоки за кандидатстване, оповестени в сайта на МОН, и се чуди за тях ли е приказвала Кунева. На никаква фундаментална наука там дори не намирисва - и двата вида центрове са подчинени изцяло на т.нар. Иновационна стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) на икономическото министерство, и двата целят пазарно ориентиране на науката към бизнеса. Не знам някъде по света да има

"пазарно ориентирана" фундаментална наука

Процедурата за създаването на нашите центрове за върхови фундаментални постижения обаче има за цел дословно: "да подпомогне повишаването на нивото и пазарната ориентация на научноизследователските дейности на водещите научни организации в България, както и да подобри капацитета за реализиране на върхови постижения в областта на научните изследвания".
Абсолютно същата цел е записана и за центровете за компетентност, с добавка, че те щели да създават малки предприятия чрез "пълна интеграция на наука, технологии и иновации". И двата вида центрове ще са в 4-те приоритетни области на ИСИС: мехатроника и чисти технологии; информатика и информационни и комуникационни технологии; индустрия за здравословен живот и биотехнологии; нови технологии в креативните и рекреативните индустрии. Известно е, че 75% от парите по оперативната програма в тази й част са за инфраструктура, сиреч за строителство и купуване на апаратури за тези нови центрове. Вероятно те ще са нещо като т.нар. "Технологичен парк" в София на Плевнелиев, който вече глътна десетки милиони и "пълната интеграция" в него се изразява в построяването на едни сгради, използвани за бла-бла конференции и форуми. Като че в столицата няма достатъчно зали за целта.
Най-смешното е, че насоките за кандидатстване и за двата вида центрове от новата оперативна програма са абсолютно еднакви -

едно към едно писани под индиго

Променени са само няколко думички. Като например, че в 4-те центъра за върхови постижения (ЦВП) ще бъдат наети на работа 70 "нови изследователи", които ще направят "40 съвместни научноизследователски проекта, разработени между ЦВП и бизнеса", а в центровете за компетентност (ЦК) ще работят 100 "нови изследователи" по "110 съвместни научноизследователски проекта, разработени между тях и бизнеса". Тези "нови изследователи" трябвало да бъдат водещи учени в своята област и да привличат докторанти към проектите. В най-добрия случай това означава 170 водещи учени, иззети от научните институти и университети и прехвърлени в новопостроените центрове във вид на "нови" работни места в центровете. При което от сегашните качествени и признати международно научни лаборатории в институтите и университетите ще останат рога и копита. 
Но понеже е ясно, че никой нормален учен няма да си напусне работата в БАН или СУ, за да работи в новопостроен научен център с еврофинансиране за няколко години (освен ако не иска да си пооправи малко материалното положение преди пенсия), МОН предвидливо е записало, че броят учени се приравнява по пълно работно време. Което означава, че човекът може да работи на половин щат в новия център и едновременно в института или в катедрата си. От което при всички случаи страда самата му наука. Но 4% от научните публикации в новите центрове щели били да се наредят сред 10-те процента водещи в света публикации в съответната област!!   
Но дори всичко да е идеално, всъщност цялата оперативна програма с въпросните 350 млн. лв. реално стига до 170 учени. А според НСИ изследователите (по пълна заетост) у нас са 13 201 (не е известно как Кунева ги изброи на... 9000). Така

заради една троха ще изкормим целия хляб

Защото цялата останала наука ще продължи да се чуди как да си плати тока и водата и да мизерства с 0,3% от БВП, които дава държавата за изследвания и които няма да бъдат увеличени, както се разбра от проекта на МОН за актуализирана Стратегия за развитие на научните изследвания. Стратегията ще бъде внесена тази седмица за одобрение в МС, съобщи Кунева. По-лош документ за науката у нас досега не е писан, но това е друга и не по-малко проблемна тема. А иначе, дори в насоките за двата вида нови центрове е записано с "копи пейст": "Ниските нива на финансиране на НИРД в страната за дълъг период от време са довели до редица негативни последствия: остаряла научноизследователска инфраструктура, ниско заплащане и липса на достатъчно благоприятни условия за изследователите, емиграция на талантливи и висококвалифицирани млади изследователи (изтичане на мозъци), силно намален интерес към научна кариера сред младежите, непрекъснато намаляващ интерес към изучаване на инженерни и природни специалности". 
Няма как тук да се включат дори само основните недомислия във въпросните "насоки". Да не говорим за "дреболиите" от типа на нонсенса, записан от МОН, че частните предприятия, участващи в консорциумите за новите центрове, щели с парите си да финансират "публични разходи в размер на 0,03% от БВП" за наука и развойна дейност. Е, няма как

парите хем да са частни, хем да са публични

Да не говорим, че участието на предприятия според европравилата за недопускане на неразрешена държавна помощ означава те да съфинансират сами определен процент от сумата на проекта, защото не е позволено да ползват 100% от парите - както това е за публичните научни институти и университетите, при които съфинансиране няма. От бизнеса вече предупредиха, че интересът на фирмите към подобни проекти едва ли ще е голям. Пък и индустрията у нас в момента е символична и едва ли съответства на грандиозните планове на МОН за развитие на икономика чрез наука. Дали затова в насоките за новите центрове е предвидено, че част от дейностите им може да се извършват и извън България?        
Отделно възниква въпросът за хуманитарните и обществените науки, които трудно могат да се впишат в "пазарно ориентираните научните изследвания за повишаване на капацитета за иновации" или в засилването на връзката наука-бизнес. Очевидно няма как проект за изследване на българския език например да се подложи на задължителното дублиране на английски при кандидатстването. А може би според МОН изследванията на културното наследство и националната идентичност, да речем, са "креативни и рекреативни индустрии"?
Две думи за оценяването на проектите. Според зам.-министър Красимир Киряков основно значение в оценката щели да имат наукометричните резултати на кандидатите. МОН дори се готви да обяви обществена поръчка за чуждестранна фирма, която да прави международно оценяване на проектите. Интересно, в МОН никога ли не са виждали наукометричните данни на нашите научни институции в международните рейтинги в системи като Scopus или Wеb of science? В тях е пределно ясно, че международно видими с прилични резултати са само БАН с институтите й и Софийският университет. Далеч зад тях остават други 4-5 наши университети, останалите имат твърде скромно международно присъствие или нямат изобщо такова. С оперативните си програми за наука държавите в ЕС подпомагат и укрепват именно водещите си научни институции, от които очакват съществени резултати. А в България зорлем ще се правят нови консорциуми, в които според Кунева качествените участници ще теглят нагоре по-некачествените. Уви, еднозначно е, че при съчетаването на отличници и калпазани общото ниво върви надолу. Накрая ще се случи това, което се случи с всички подобни центрове в страни от ЕС в предишния период - щом спря финансирането, те престанаха да съществуват. В някои страни дори прекратиха проектите по средата, щото се видя, че са нефелни. Но в МОН явно не са си дали труда да проучат международния опит.
Така че ще бъдат "усвоени", сиреч потрошени напразно едни милиони, а когато спрат траншовете от Брюксел, въпросните нови центрове ще се разпаднат от само себе си. Защото не може да се прихване дърво без корен. 

Билетът за влак поскъпва с 20% от 7 май

автор:Дума

visibility 300

/ брой: 72

Тецовете в Източномаришкия басейн минават на газ

автор:Дума

visibility 341

/ брой: 72

Инфлацията леко се забавя, но храните поскъпват

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 72

Заплаха за поливния сезон в Пловдивско

автор:Дума

visibility 297

/ брой: 72

Разногласия в Тел Авив за отговора срещу Иран

автор:Дума

visibility 348

/ брой: 72

В Гърция забраниха паленето на огън

автор:Дума

visibility 303

/ брой: 72

Кипър спира да дава убежище на сирийци

автор:Дума

visibility 302

/ брой: 72

Накратко

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 72

Широко затворени очи

автор:Мая Йовановска

visibility 323

/ брой: 72

"Наивният" Иран

автор:Юри Михалков

visibility 323

/ брой: 72

Ще изпратим ли на изборите отново бандити във властта?

visibility 295

/ брой: 72

За нов икономически модел в ЕС, базиран на знанието

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 72

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ