38 милиона на опашка за "безплатна супа"

Над 15 милиона американци са безработни, в някои от големите градове бездомните са се увеличили с 50 процента, а 38 милиона души - най-голям брой в 50-годишната история на социалната програма - разчитат на безплатни купони за храна, предлагани им от специализираните служби. Към това може да се добавят още срамни за най-богатата държава факти - 46 милиона са без здравно осигуряване, а шансовете представителите на средната класа да получат един ден пенсия намаляват, властва икономическата несигурност.
 Свидетелства за растящата бедност се срещат навсякъде. Статистиката е много обезпокоителна, отбелязва Кристин Вестал в канадския електронен вестник Global Research. Според Ричард Брейвиър - бивш анализатор във Федералния офис за мениджмънт и бюджет, данните за 2009 г. сочат, че към армията на признатите за бедни трябва да се добавят още 5.7 милиона души. Това прави общия брой на хората, чийто доход е под чертата за бедност над 45 милиона. Бедните в страната за една година са се увеличили с близо 2 процента - от 13.2 на сто през 2008 г. когато започна рецесията, на 15 на сто за миналата година.
Формулата по която се изчислява къде стои чертата на бедността на федерално ниво не е променяна от 1963 г. Тогава е било изчислено, че за храна американците разходват една трета от доходите си. Днес обаче картината е различна - експертите смятат, че типичното американско домакинство харчи една осма от доходите си за храна. В замяна на това обаче, разходите за изплащане на кредити, наеми и за издръжка и грижи за децата днес са многократно по-високи.
Бедността в САЩ има и друго измерение.През 2009 г. само 21 процента от американските семейства имат традиционната структура на работещ съпруг и съпруга домакиня. Въпреки че САЩ е най-развитата индустриална страна, тя няма държавно организирана система от детски градини и в 70 процента от семействата с деца майките работят, а в 4 от 10 семейства жената е основният източник на доходи. Това обстоятелство има малко общо с борбите на феминистките за равноправие и повече с икономическата ситуация, при която жените са заети в по-малко чувствителни към кризата сфери като здравеопазване, образование и услуги. В повечето случаи това са работни места, които могат да се съвместяват с безкрайните задължения около дома и децата. Обратната страна на медала е, че в повечето случаи става въпрос за по-лошо платен труд, често без осигуряване, защото е почасов, на смени или на половин работен ден.