44 разказа и сентенции от Градината на Епикур

Петнайсетото заглавие от "Философия за всеки" на издателство "Милениум" вече е на пазара. Поредицата цели представянето на различните схващания на мъдреците през вековете по достъпен начин, който е интересен и за любителите, и за професионалистите в сферата на познанието. Авторката София Петрова този път изненадва читателите с "Епикур и удоволствието като добродетел".

Идеите на мъдреца оставят дълбоки следи в културната история на човечеството и предопределят превръщането им в цялостен модел на живот и поведение. Томчето събира най-важното от възгледите на древния философ, разпределено в 44 разказа за него, и избрани сентенции от произведенията му.

Епикур (341-270 г. пр. Хр.) е автор на над триста философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони.

Школата на философа се помещава в просторен парк, познат като Градината на Епикур, организиран на изцяло демократични принципи. На входа й стоял надписът: "Страннико, тук е върховното благо - удоволствието". В това е генезисът на представата за удоволствието като добродетел, която става основен принцип на учението му.

--------------

Човек не развива сила и мъдрост, когато е щастлив във връзките си всеки ден. Прави го, като преживява трудни времена и се справя с проблеми.

***

Ако малкото не е достатъчно за теб, значи нищо няма да те задоволи.

***

Ако оформиш живота си според природата, никога няма да бъдеш беден; ако го правиш според мнението на хората, никога няма да бъдеш богат. 

***

Богатството не носи утеха, а само видоизменя нашите грижи. То не се състои от това, което имаме, а от това, което ни радва.

***

Имай винаги повече разум, отколкото гордост.

***

Не разваляй това, което имаш, мечтаейки за онова, което нямаш; запомни, че това, което имаш сега, някога е било сред нещата, за които само си се надявал.

***

Не си струва да молиш боговете за онова, което сам можеш да постигнеш.

***

Питай себе си всяка вечер: какво добро направих днес?

***

Смъртта не е страшна сама по себе си, страшна може да бъде мисълта за нея.