53 картини на Устагенов

В навечерието на светлите християнски празници софийската галерия "Лоранъ" поднася на изкушените от автентичното българско изкуство забележителна експозиция - живопис, с която отбелязва 140-годишнината от рождението на художника Марин Георгиев Устагенов (1872-1937). Подбраните 53 творби са със статут на културно-исторически ценности, научи ДУМА от Лаврен Петров. Изложбата продължава до 17 февруари в "Лоранъ" на ул. "Оборище" 16.
Тя разкрива всички жанрови аспекти в изкуството на Марин Георгиев Устагенов. Представените изящни акварели са както съвсем ранни за художника, така и от периода на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, в които Георгиев участва. Темата за войната намира отражение и в няколко маслени платна, рисувани около 1936 г. - "Маневри при Лерин", "Зимен поход", "Нощен поход". Любима тема в ранното творчество на автора е автопортретът - жанр, представен чрез уникална картина, без аналог в българското изкуство от началото на ХХ в., "Художникът, разпънат на кръста", ок. 1901 г. В друг предпочитан жанр, в който Устагенов с лекота прилага принципите на пленеризма, е пейзажът-миниатюра, разкриващ майсторството на художника в живописта. Особен интерес представляват битовите картини с ловни сцени ("Ловци, (София)", 1908 г.), както и тези, които отразяват всекидневния живот, селския бит и здравата връзка на българина със земята ("Овчар", ок. 1910 г., "Жътва", ок. 1905-1907 г., "Козарка", 1910-1920 г.). Силното родолюбиво чувство на художника се проявява в композициите му с исторически сюжет, вдъхновени от славните моменти в българската история ("Търново (цар и царица)", 1914 г., "Старо Търново", 1912 г.).
Марин Георгиев Устагенов е завършил първия випуск на Държавното рисувално училище (днес Националната художествена академия). Художественият му стил синтезира традициите, завещани от неговите учители - първото поколение следосвобожденски майстори на четката, и новаторските възгледи за същността и ролята на изкуството, присъщи на младите творци в началото на ХХ в. Георгиев специализира в Кралската Баварска академия в Мюнхен. Тук се докосва до различни школи и направления, но творчеството му не се повлиява от модерните за времето течения като символизъм и експресионизъм.


"Ловци (София)", 1908 г.

"Овчар", ок. 1910 г.