700 лв. минимална заплата поиска БСП

Минималната заплата да стане 700 лв. догодина и да започне да се обвързва със средната за страната. За това се разбраха преговарящите за съставяне на ново правителство партии. Предложението беше на БСП. Увеличаването на минималната заплата да е не по-малко от 700 лв. от началото на 2022 г., тя да се изчислява като процент от средната заплата в страната от преходната година между 45 и 50%, обяви предложението на левицата Орлин Ваташки.

Избраният за депутат от БСП проф. Румен Гечев заяви, че левицата е за увеличаване на максималния осигурителен праг, който в момента е 3 хил. лв. Така според него ще се постигне по-голяма независимост на пенсионната система. Към момента 60 на сто от пенсиите се осигуряват от бюджета. Той предложи от следващата година таванът да бъде вдигнат на 3400, 3500 или 3600 лв.

От ИТН също искат да се качи прагът до два-два пъти и половина от средната заплата за предходната година. Максималният осигурителен доход да нарасне до около 3350 лв. през 2022 г., предложиха като решение от ПП. С изключение на ДБ обаче никоя от другите партии не бе против това. Искането да не се пипа максималният праг, при условие че се е вдигнала средната заплата с 15%, си е чист лобизъм, коментира Асен Василев от "Продължаваме промяната".

Увеличаването на прага означава хората с доходи над 3 хил. лв. да плащат по 78 лв. спрямо последните 3 г. Идеята е максималният праг и минималната заплата да бъдат обвързани със средната заплата чрез определени коефициенти. За максимален осигурителен доход се предлага този коефициент да бъде 2,3. Така от догодина максималното осигуряване може да става на около 3350 лв. Тази промяна ще засегне около 100 000 човека в България.

Партиите се договориха занапред харченето на пари да е съобразено с възвръщаемостта, а не на принципа, че е "стратегически" важно. Данъците остават непроменени за догодина, което означава, че понижената ставка на ДДС заради пандемията също се запазва. Ще се обнови формата на месечната декларация по ДДС, а също и плавно ще се върви към вдигане на прага за задължителна регистрация по данъка, започвайки от 100 хил. лв. Остава непроменена помощта от 4500 лв. за дете за семействата. Програмите от типа 60 на 40 ще се адаптират и ще продължат да се прилагат и догодина.

Еднократното теглене на суми над 10 хил. лв. в брой от банките ще се докладва на ДАНС. В момента банките са длъжни да сезират службите при транзакции над 30 хил. лв. и такива, които им изглеждат съмнителни. Сигнал на ДАНС ще се дава и при преводи в чужбина за над 1 млн. лв.

Страните се разбраха, че няма смисъл занапред да съществуват данъците върху лихвите, каквито почти няма, и т. нар. данък "уикенд", с който се облагат фирмените активи, ползвани за лични цели и в почивните дни. 

Бе прието да има публичност на инхаус поръчките. Страните се договориха да се търсят начини за засилване на контрола върху публичните предприятия. Съгласие има и да се провери дали не се прави вторично разграбване на фалиралата КТБ, да се ревизират отпуснатите заеми от ББР за 5 г. назад и да се проведе информационна кампания преди приемането на еврото.

Предложенията на левицата

- Повишаване на събираемостта на приходите;

- Намаляване на ДДС ставката от 20% на 9% за лекарства и храни от първа необходимост (около 300 млн. лв.);

- Увеличаване на минималната работна заплата - не по-малко от 700 лв. от началото на 2022 г.;

- Въвеждане на семейно подоходно облагане и на необлагаем минимум на един от родителите от 550 лв. за всяко дете до 18 г. (Около 845 млн. лв.);

- 6500 лв. еднократна помощ за всяко второ и трето дете, ако един от родителите се е осигурявал поне 24 месеца. Ще обхване около 9000 родители и ще струва около 171 млн. лв. годишно;

- Нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 г. (Около 121 млн. лв.);

- Осигуряване на безплатни детски градини и ясли (Около 100 млн. лв.).