25 Юни 2021петък03:05 ч.

90 години от кървавия военнофашистки преврат

Жестокостта, с която "сговористите" се разправят с народа, пише една от най-печалните страници в българската история

/ брой: 130

автор:Велко Вълканов

visibility 2594

На 9 юни 1923 г. бе извършен военнофашистки преврат, в резултат на който бе свалено от власт законното правителство на БЗНС. Превратът бе организиран от така наречения Народен сговор, обединил около себе си недоволните от политиката на БЗНС обществени слоеве. Недоволни е имало достатъчно. Това са преди всичко ония, които бяха засегнати от прогресивните реформи на БЗНС, от които най-значителната бе аграрната реформа, подчинена изцяло на принципа "Земята на тези, които я работят". Ненавиждали са Стамболийски и ония, които той поиска да изправи пред Народен съд заради предизвиканите от тях две национални катастрофи. Да не забравяме произведения на 19 ноември 1922 г. референдум по Закона за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов, на д-р Стоян Данев и на Александър Малинов за обявените и водените от тях войни и за последвалите ги национални катастрофи през 1913 г. и 1918 г. Зад заговорниците стоят крупните банки, възникналите през време на войната акционерни дружества, стари и нови милионери, изникнали като гъби върху почвата на всенародното разорение. Техните печатни органи са "Слово", "Дневник" и "Мир". 
Ударна сила на "сговора" е Военният съюз, ръководен от ген. Иван Русев и полк. Ив. Вълчев. Активно участие в преврата взема и ВМРО, ръководена от Тодор Александров и Иван Михайлов. Те ненавиждат Стамболийски заради усилията му да подобри отношенията ни с тогавашното Кралство на сърби, хървати и словенци (бивша Югославия).
Акцията започва по

предварително изготвен план

Най-напред се вдигат военните в столицата.  Ръководените от ген. В. Лазаров военни части и юнкерите от Военното училище завземат   набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски участъка, останалите полицейски сили не оказват никаква съпротива. Без особени усилия са овладени Централната поща, гарата, държавните учреждения. Арестувани са намиращите се в София земеделски министри, депутати и други представители на земеделската власт. Изобщо в столицата, в която БЗНС няма широка обществена опора, представителите на законното правителство не оказват почти никаква съпротива.
По различен начин се развиват събитията в провинцията. Там земеделците организират ожесточена съпротива. Най-масови са въстанията в Плевенско, Шуменско, Пазарджишко и др. В Пазарджишко въстанието, ръководено от Ал. Стамболийски, придобива масов характер. Срещу себе си обаче въстаналите селяни имат добре въоръжена, организирана и дисциплинирана въоръжена сила. След тежки боеве те са разгромени. Ал. Стамболийски е заловен, зверски изтезаван и накрая, на 14 юни 1923 г., убит. Убити са министърът на правосъдието Спас Дупаринов, кметът на София Крум Попов, много народни представители,

избити са стотици, хиляди въстаници

Опасният Райко Даскалов е убит на 26 август 1923 г. в Прага от нарочно изпратения там убиец. Петко Д. Петков е застрелян на 14 юни 1924 г. от наемен убиец.
Превратът на 9 юни бе улеснен най-напред от самото правителство на БЗНС. Стамболийски, който на 24 април 1923 г. печели с огромно мнозинство парламентарните избори, не иска да вярва, че неговото правителство може да бъде насилствено свалено. По негово мнение Земеделският съюз ще продължи да управлява 25 години. По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица, където, както се предполага, подготвял нова Конституция за страната. Ако е могъл все пак да има някакви лоши предчувствия, те са били разсеяни от посещението, което на 7 юни е направил при него Борис III. Твърди се, че един от придружаващите царя офицери повредил радиостанцията на Стамболийски, като по този начин изключил възможността да се поддържа връзка със София. Не подозират, че се подготвя заговор, Константин Муравиев и Христо Стоянов, оглавявали двете силови министерства - Министерството на войната и вътрешното министерство. Те, както се оказва, не са били нито достатъчно прозорливи, нито достатъчно твърди, за да се противопоставят с цялата решителност на възможните посегателства срещу властта. Не оказва сериозна съпротива на превратаджиите и така наречената Оранжева гвардия.   
В борбата срещу силите на Сговора

БЗНС се оказва без съюзници

Ръководството на БКП отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки "позиция на неутралитет". То смята, че в случая става дума за уреждане на сметки между селската и градската буржоазия. На много места обаче комунистическите организации не се подчиняват на решението на ЦК на БКП и се вдигат на борба срещу силите на Сговора. Най-мащабна е дейността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти целият Плевен е завзет. Но въстанието, станало известно като Юнското въстание, няма организиран, масов характер и единно ръководство, което предопределя провала му. Кървавата вакханалия на сговористкото правителство, оглавявано от кръволока Цанков, дава основание на Антон Страшимиров да се провикне в Народното събрание: "Клаха българския народ, както и турчин не го е клал". В Народното събрание Петко Д. Петков размахва кървави ризи на селяни, пребити от сговористката полиция.
Жестокостта, с която сговористите се разправят с народа, привлича вниманието и на световната общественост. Големият френски писател Анри Барбюс създава и лично оглавява "Комитет за защита на жертвите от фашизма и белия терор в балканските държави". Освен него в комитета влизат видният френски общественик Жан Вилар и белгийската общественичка Поле Лами. Създадена е нарочна анкетна комисия, която посещава България, Румъния и Югославия и вижда със собствените си очи нечуваните издевателства над народите. След завръщането си членовете на комисията развиват активна публична дейност в защита на жертвите на белия терор. Анри Барбюс написва потресаващата документална книга "Палачите", а Жан Вилар публикува книгата "За това, което видях в България", наситена с органическа ненавист към българския фашизъм и открита симпатия към българския народ.
В съзнанието на българския народ Девети юни е синоним на

истинско национално злощастие

За хората, преживели ужасите на деветоюнския преврат, една от най-ужасните думи бе думата "сговорист", дума, с която се изразяваше цялата народна ненавист към организиралия преврата "Народен сговор".
Деветоюнският фашистки преврат поставя началото на гражданската война в България - една от най-кървавите в света. Тя премина през Септемврийското въстание, за да се ожесточи до краен предел през годините на Втората световна война.
На 9 септември 1944 г. трудовият български   народ, организиран в Отечествения фронт,   разгроми фашистката власт. Но победата над фашизма не означава все пак, че той е ликвидиран веднъж и завинаги. Напротив. В латентно състояние той продължава да съществува, като понякога намира и външен израз. Редица фашистки партии от миналото бяха възстановени под нови имена. През последните години легионерите организират така наречения "Луков марш", с който дават израз на уважение към фашисткия генерал Христо Луков. Определени групи си позволяват да честват публично рождения ден на Хитлер. Неотдавна на футболен мач фенове на "Левски" издигнаха транспарант, на който се четеше: "Честит рожден ден", а под транспаранта бе изписан пречупеният кръст.
Но ако фашизмът е жив, толкова по-жив трябва да е антифашизмът. Както преди, така и днес паролата е само една: Фашизмът не бива да мине!

Задава се рязко поскъпване на парното

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 120

Комитова откри още нарушения на магистрала "Хемус"

автор:Дума

visibility 100

/ брой: 120

Премахват обществените телефони

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 120

Меркел предложи среща ЕС-Русия

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 120

Размирици с нелегални мигранти в Литва

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 120

Церемония в Мемориала на убитите евреи в Берлин

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 120

Главата на Ламята

автор:Ина Михайлова

visibility 257

/ брой: 120

София отива на изборите с призив за промяна

автор:Деси Велева

visibility 158

/ брой: 120

Новата Стара Европа

автор:Юри Михалков

visibility 129

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ