Все по-често и все по-дълбоко усещаме тъгата в душата си. Дълбока и трайна. Непреодолима. Ще рече някой - банално и тъпо - от годините е. Остаряваш, брат. Да, така е. Но нима и в тези години няма пролет, няма веселие, няма усмивки? Защо все по-рядко обаче, дори никога, не запяваме песен? Защо усмивк...
Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.
