Когато дочух: "С народа сме. Обичаме го също./ И също сме готови да умрем...", се сепнах изненадан и си казах: това е автор от моята кръвна група. Макар той да беше се заявил към Вапцаровото "Но в бурята ще бъдем пак със тебе,/ народе мой, защото те обичахме", то съществуваше опц...
Кротък и тих, вглъбен в себе си. И много дълго неостаряващ. Говоря за един поет от града на поетите - Стара Загора. За изненадващия ни юбиляр Йордан Атанасов става дума. Закръглил седемдесет. Гледам го и сега и не мога да повярвам. Както и да е. Той ми даде една анотация, творческа справка. И разбра...
Физиономични са заглавията на новите сборници.
"Помничета"...
"Автори и книги"...
"Бяла книга, черно просо"...
И ето ти преди една година "Творци от първата редица"...
Петима са неговите фаворити в дадения сборник... Ще ги назова отзад напред, ще разберет...
Не съм допускал, че в това време на моя живот е възможно да ме развълнува, не - да ме разстрои дори, една стихосбирка на непознат автор, дошла случайно от провинцията до мен... Но ето че ми се случи. И макар да се заричах да спра с тези мои рефлекси по вестникарски страници, отново седнах и поставих...
Тази книга е и моя, но и на всички, които са в нея. Цяла армия поети и писатели, които съм представил от капрата на Файтона през последните две години. Всяка седмица по един сПЪТНИК. На едно ретровозило, което превърнах в своя метафора - небесна колесница.
Файтонът е вече пълнолетен. Осемнадесет го...
Поставям името на поетесата в заглавието на своя отзив за стихосбирката й "Авантюра", защото самото й име е авантюра за мен. Има една друга Венета в необозримия пейзаж на поетичната държава. Мила ми Венето... И тези арахангели във фамилията й. Изглежда тук името си е казало думата, защото ...
Познанството ми и общуването ми с балканския културмуртек Йовчо Терзиев датира някъде далеч назад във времето, към средата на миналото столетие, и почти всяка наша среща е или за негова карикатурна изложба, или за моя нова книга, към които взаимно проявяваме интерес.
Банкя, люлка на здравето, родее...
В края на миналата година, завършвайки новата си книга "По хребета на дните - спомени, статии, критики, интервюта", Драгомир Шопов е написал няколко думи вместо предговор. Всичко, което съм събрал в тази книга, е публикувано в печата. Датировката показва, че отделните материали се появявах...
Има книги, които сами говорят за себе си с думите на този, който се е изповядвал пред себе си. Да имаш усещането, че те гледат и те слушат непрекъснато и в най-съкровените мигове, но да говориш на себе си, значи да имаш сетива за средата, в която битуваш... Такова устройство на мисълта изобщо имат х...
Такава стихосбирка ми се четеше, изглежда. Винаги съм искал да накарам ценителите на поетическото изкуство да ме харесат, както се казва, от пръв поглед. А първият поглед съзира заглавието на една стихосбирка. Поетесата Петя Цолова постигна точно този ефект. В заглавието "Насаме с белия свят&qu...
Само един поет по природа може да определи книгата на живота си "Високо, зелено и нежно...". Това си помислих в първия миг при вида на обемната белетристична книга на писателя-философ Мюмюн Тахир, излязла условно около неговата 55-а годишнина. Нарекох я книгата на неговия живот, макар да з...
Вече започнах да не броя книгите на Елена Алекова и да не ги подреждам по годините на тяхната поява, защото те първо преминават като ръкописи през моя приятелски прочит и се наслагват като художествени платна в откритата в съзнанието ми галерия на тази родопчанка от умилително звучащото име Мугла.
...
Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.