Моноспектакълът на поета Петър Анастасов

Когато дочух: "С народа сме. Обичаме го също./ И също сме готови да умрем...", се сепнах изненадан и си казах: това е автор от моята кръвна група. Макар той да беше се заявил към Вапцаровото "Но в бурята ще бъдем пак със тебе,/ народе мой, защото те обичахме", то съществуваше опция и аз видях до себе си по-младия си събрат от Марково, Пловдивско - Петър Анастасов. Това негово програмно стихотворение, написано почти в началото на Пътя му, се превърна във всенароден хит, който респектираше десетилетия наред. До самия преврат, наречен 10 ноември, 89-а... "Огласяме салони и площади/ с народа сме, но той дали е с нас?" - завършва стихотворението си, хвърляйки нотки на подозрение към искреността на поетите, възпяващи повече от три десетилетия един априлски пленум...

Двата тома, които издаде за своята 70-годишнина Петър Анастасов, са двете страни на една и съща монета. Първият е избрано от неговата прекрасна предметна лирика, условно разделени от пет заглавия на авторовите групирания. Двата първи раздела - "Човеко-птица" и "Трикракото столче", са с обща атмосфера. А и "Приятелите", "Без огради" и "Поеми" представляват нравствената художествена територия, превърнала се в сцена на символичния поетов моноспектакъл...
Има знакови стихотворения, които са станали пиеси като "Обещай ми светло минало" и "Църква за вълци"... Шест са пиесите във втория том...
Вглеждането в природата на това деликатно слово, на този пореден талантлив самотник в нашата болезнена литература, в която "Вали полека сняг,/ великолепен сняг./ И сякаш иска жив да ме затрупа...", ние се досещаме, че авторът несъмнено маркира с такива лирични фрази своя житейски моноспектакъл... И го населява със себе си... Поетът ни доверява: "В полунощ ще си взема трикракото столче/ и ще седна край Млечния път.../ Оттам се вижда нашата малка планета." Лиричният герой в моноспектакъла на писателя от Марково и от тези космически пространства съзира в мислите си своя Дом, Баща, Майка, носи своята зимна нежност и шепне доверително на своята Муза: "Както те обичам... Животът е сцена."

От нея са и в нея са 40-те сакрални стихотворения...
В марковото слово на Петър Анастасов от село Марково е образът на поредния художествен екземпляр на талантливото българско племе. От неговите уста ще дочуем и тези ремарки: "Човек е зад очи или прозорец..." Летящи фрази в лиричната атмосфера на самотника, вкопчил се в абата на народа си, на унизения до проклятие народ... "Душата ми гори печално... Обръщам се назад и ме стъписва..." В тази църква за вълци вълкът вие към Луната и от баладичната атмосфера поетът изрича: "Дори човекът се обърква. А той е много по-жесток..."
Драматургия в поезията и поезия в сценичното слово...
Затова, приседнал на "Трикракото столче" край Млечния път, героят на моноспектакъла драсва клечка и пали цигара, хвърля запалената клечка, а хората си мислят, че пада звезда... Отшелник ли е поетът, пита се неговият съвременник...
Тук ще кажа нещо като приписка под линия. Петър Анастасов се появи на сцената на зала "Вяра" в Столичната библиотека преди две седмици да провери дали авторът на двата тома с поезия и пиеси не е забравен. И той беше принуден да признае: "Днес се уверих, че приятелите ми са повече от пръстите на ръцете..."
И си тръгна отново сам, потъвайки в своя моноспектакъл и повеждайки ме с марковото си слово към Марково. За да ми каже:

Нашата къща неочаквано остаря.
И аз остарях, но мама не знае.
Мама е жива, татко умря -
празен живот, празни стаи.

Трябва ремонт, трябват врати,
трябват прозорци и керемиди.
Къщата, вместо да закрещи,
тъжно мълчи, като ме види.

А беше една възхитителна къща!
С обувки на прага и с радио вътре,
и с мирис, от който човек преглъща,
когато на печката нещо къкри.

Къде отива всичко това?
Вторачвам се в мама като дете -
добре, над човека расте трева,
но над къщата какво ще расте?

Расте неудобната моя тъга,
расте непосилната мъка на мама.
Ремонтираме старата къща сега,
но къщата вече я няма.

Ето затова остава марковото слово на поета Петър Анастасов от Марково. То ще продължава да звучи от "Трикракото столче" край Млечния път в безфиналния моноспектакъл на поета.
Подхвърля монета Поета.
И вижда в мига едновременно
и двете страни на монетата.
---------

Двата тома на Петър Анастасов ще бъдат представени на 25 февруари от 17 ч. в Националния литературен салон "Старинният файтон"