Расте политическата апатия на младите у нас

Катастрофално нисък интерес към политиката проявяват младите хора в България, констатира политологът доц. Борис Попиванов. Той, проф. Петър-Емил Митев, Първан Симеонов и доц. Сийка Ковачева представиха резултатите от "Изследване за младежта в Югоизточна Европа 2018/2019", организирано от фондация "Фридрих Еберт" и осъществено с помощта на Института по социология "Иван Хаджийски" и "Галъп Интернешънъл". Международният проект е проведен едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа. Целта му е да идентифицира, опише и анализира младежките нагласи и модели на поведение в съвременното общество. 

Попиванов е разтревожен от апатията на младите към политическия живот в страната. Едва 7% от анкетираните между 15 и 29 г. се интересуват и четат политически новини. Попиванов отбеляза, че основната причина младежта да не е представена в политиката, е мисленето им, че техният глас не се чува. Според изследването слабият интерес към политиката е в пряка връзка с разбирането какво представлява и какво предлага тя. Удовлетвореността от демокрацията не е висока.

50% от младежите в България са категорични, че нямат желание за политическа кариера. Всеки четвърти е по-скоро негативно настроен, а 11% се колебаят. Едва 4 на сто изявяват желание да участват в политиката. Рискуваме да се влоши качеството на политическия елит, защото към такива длъжности се ориентират не най-добрите и подготвени младежи, предупреди проф. Петър-Емил Митев.

Данните отчитат голямо съвпадение на възгледите на младите хора за политиката с вижданията на техните родители. Попиванов добави, че расте убеждението, че в България няма ред и сигурност.

"Младите хора посочват неочаквано много за наличието на корупция в системата на образованието. При нас разминаването на образователната подготовка и трудовата реализация е съществено - за едно учиш, а след това работиш друго", коментира Митев. По думите му въпреки това има висок стремеж към висше образование. Той подчерта, че е изчезнал страхът от безработица, но е висока младежката чувствителност към социалната несправедливост.

Анкетираните посочват, че са в добро здраве, почти всички имат телефон и компютър. 40% се чувстват граждани на света, а 55% се чувстват европейци, 90% се чувстват българи. 54% от младите турци и 28% от ромите се гордеят, че са българи, допълва Митев. 61% от младежите нямат намерение да емигрират за повече от шест месеца в друга страна. 36% биха напуснали страната, за да подобрят стандарта си на живот. Втора причина за евентуална стъпка са по-високите заплати, следвани от по-добро образование.

Според данните само 10% спортуват редовно, а една четвърт не се занимават под никаква форма със спорт.