А мечтите от Майдана?

Ето една гатанка.
Страната на парадоксите. Онази задлъжняла държава, чиято икономика е на ръба на фалита. Въпреки милиардите, изливани в хазната й от загрижени доброжелатели. Онази, която прилага изнудвачески прийоми, въпреки дълговете си, за да не остане на студено. Онази раздирана от гражданска война страна, чиито власти до такава степен проявяват безочливост, та продължават да увеличават военните си разходи. Нали са във война - парите за пенсии отиват по предназначение. Онази, чиято власт принуждава братя да тръгнат с оръжие един срещу друг и въпреки всички т.нар. примирия не спира с мобилизацията. Страната, чийто народ се опита да се отърве от един олигархичен модел, но на негово място се настани друг, умело използвал вълната на гражданското недоволство. Страната-арена на политически и икономически битки между олигарси със собствени армии, които вървят към отцепване на области, за да защитят собствените си интереси. Страната, за която ясно бъдеще не се вижда.
Познахте, нали? Украйна, разбира се. Е, дори и с подкрепата отвъд Атлантика майданната революция не донесе мечтаната промяна за обикновения украинец! Че пък чия цел е била такава? В цялата тази каша от различни интереси - от геополитически до лични, е вече доста трудно да се оценяват действията на украинските власти. Дали Порошенко, когото преди по-малко от година украинците избраха с надежда, а днес повече от половината не одобряват, се опитва да разчисти частните "джобни армии" на губернатора Коломойски, или просто става въпрос за сблъсък на икономически интереси? В същото време батальони със символи, изобразяващи черна свастика на жълт фон, са винаги готови за сражения...