А ние с "гайдите"?

Няколко дни след първия сняг, което все пак стана чак през януари, регионалната министърка, която иначе многократно ни убеждаваше колко са подготвени институциите, за чиято координация е отговорна и тя, продължава да не дава смислено обяснение за лошо почистените пътища. Бягайки от точен отговор, вчера тя се опита да ни баламоса с приказки за нормите за почистване. Говори колко "сериозно предизвикателство" били снеговалежите за почистващите фирми и колко снегорина са обработвали заснежените участъци. За "добрите" резултати от работата говорят и немалкото произшествия, и блокираните на места пътища. А като към дупките прибавим и снега... Колкото до размахания пръст към снегопочистващите фирми, той също е опит за измиване на ръцете. Защото контролът е на държавата. Поне така трябва да бъде.
Оправданията на Лиляна Павлова са абсолютна наглост на фона на поскъпналите с почти 50 на сто пътни такси, които плащаме под формата на винетки. Апропо, ден преди влизането в сила на новите цени, когато общественото недоволство се беше развихрило, Павлова каза, че който не иска да плаща за пътища, може да не ги ползва. Тъжно и иронично - дори тези, които купиха винетки, пътуваха по зле почистени пътища, чието състояние е предпоставка не само за неудобно и бавно пътуване, а и за опасни инциденти. Цинично вчера Павлова рече: "Ако искат да им сложим реотани на пътищата, ще ни трябва милиард за година". И още ни нареди да не драматизираме.
За госпожа Павлова вероятно няма драма. Със сигурност тя пътува и по непочистените пътища с нов, достатъчно мощен и сигурен автомобил, винетката за който е платена от държавната хазна. Т.е. от всички нас. А какво да кажем ние с "гайдите"? Ще кажем, че плащането на такси на практика е договорът, който сключваме с държавата, за да си свърши работата. Но тя не го изпълни. И?