Абитуриентска вечер след 55 години

Мястото е студентския стол в Софийския университет - Алма матер, а заведението работи за "зрелостниците" от випуск 1964 на 130-о СОУ "Стефан Караджа"- тези, които продължават и след 55 години да се срещат всяка първа сряда от месеца в едно заведение край кварталното си училище в столицата. Специално избраха датата 9 май 2019 г. да проведат своята юбилейна "абитуриентска вечер". Това е Денят на Победата над хитлерофашизма и нацизма, без който нямаше как да има и ден на Европа днес. И сред българските хора и ръченици и танците по старите забавни български и френски шлагери след рока и туиста на миналия век музикалните домакини поднесоха и песента за Катюша и "Калинка", звуча и Владимир Висоцки...

 Много настроение, оптимистична носталгия витаеше във въздуха 55 години след истинското зрелостно празненство през 1964 г. в квартал "Левски" и ресторант "Спортна среща", където беше първата им абитуриентска вечеринка. Веднага изниква въпросът какво събира, какво привлича и сега - след толкова време на преход, след промени, реформи и катарзис тези 25-26 някогашни момичета и момчета от един краен софийски квартал, та продължават да общуват със спомените от онези междучасия и часове, от бригадирските вечери, от незабравимите уроци на училището и живота... Просто те имаха друг свят, не биеха учителите си, не се биеха до смърт помежду си, родителите им не ругаеха учителите и не биеха медиците,  те учеха наизуст стихове от български писатели, изучаваха непренаписаната родна история,  ходеха на средношколски бригади в помощ на селското стопанство - е, тогава имаше и селско стопанство!  

И още. Нямаха таблети и айфони, не познаваха думата корупция, нямаше телефонни измамници и политически измамници, не говореха дори за справедливост и бедност, макар да живееха всички неохолно, но прилично, а такава огромна разлика между богати и бедни нямаше как да има тогава. Имаха  мечти, имаха приятелства, имаха трепети, които и до днес не ги напускат.

След малка музикална пауза Павел Николов, "старшият на зрелостниците" - човекът, който води дневника с присъствието и отсъствието на гимназистите, взе микрофона, сподели няколко трогателни думи за децата, които живеят на хиляди километри от родината си и акапелно запя: "Я кажи ми, облаче ле, бяло". Песента Ран Босилек е написал през 1916 г., когато е бил в Брюксел студент. Тя напълни със сълзи очите на онези, чиито наследници сега намират препитанието си в Чикаго, Лондон, Торонто, Варшава, Париж, Сан Франциско, Лос Анжелис. Някои не са се връщали десетилетие и скромната валута, която пращат на родителите си, не може да запълни празнотата в семейството.

Абитуриентските вечери продължават. Следващата среща бе в първата сряда на юни - на същото място. 5 юни е датата на дипломирането ни преди 55 години...