Адвокати искат до 6 г. затвор за разгласяване на данни

Ако прокурор разгласи публично и избирателно факти и доказателства по висящи дела и това не е с цел провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване, да се наказва със затвор от 1 до 6 години, настояват за промени в НК и НПК адвокати и представители на сдружение "Електронна национална адвокатска платформа за сътрудничество". Те припомнят, че прокуратурата е утвърдила като практика през последната година огласяването на детайли от висящи производства пред медиите. Защитниците дават пример с делото за теча на данни от НАП, както и кореспонденцията между безнесмена Пламен Бобоков, снимки и разговори срещу Васил Божков и др. 

Адвокатите предупреждават, че тази практика създава реални рискове от осуетяване на разследването, защото участниците в престъпната дейност могат да се ориентират от изнесената информация и да се укрият, унищожат доказателства или да въздействат на свидетели. Това създава опасност свидетели на престъпления да предпочетат да не се афишират пред органите на досъдебното производство и да не свидетелстват, а това може да попречи да бъде разкрита обективната истина, предупреждават юристите. Те смятат, че сегашната нормативна уредба трябва да бъде подобрена, за да се гарантира, че посочената противоправна практика на органите на досъдебното производство ще бъде преустановена. 

"Разгласяването на материали по разследването под претекст, че по този начин се информира обществото, не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на гражданите и морала. То следва да се прави на принципна основа при спазване на определен стандарт, който при всички случаи изключва публични внушения, накърняване на честта и достойнството на български и чуждестранни граждани и предварителното им публично осъждане без влязла в сила присъда, постановена от българския съд", допълват адвокатите. Те посочват, че разследващите ще имат възможност да предоставят информация по разследванията.

"Публичните интерпретации на прокуратурата и разследващите органи на доказателствата в хода на досъдебното производство, на фактите по делото, на въпросите за виновността и отговорността на дадено лице обаче не обслужват наказателното производство. Затова и разгласяването на материалите по разследването следва да бъде изключение и то само когато чрез него ще се подпомогне разследването", препоръчват юристите. Те предупреждават, че съдилищата, в това число СЕС и ЕСПЧ, а вече и ВКС приемат за разглеждане и уважават искове за неимуществени вреди на юридически лица от увреждане на доброто име и търговска репутация. В този смисъл настъпателното разгласяване на материали от прокуратурата днес може да доведе до заплащане на огромни обезщетения на засегнатите лица в бъдеще, категорични са юристите.