Африкански страсти

Само допреди няколко месеца Бойко Борисов и представителите на неговата партия бяха блюстители на тезата, че България не трябва да бъде очерняна в Европа.
О, как само се гневеше бившият премиер на наглите социалисти, които си позволяваха в Европейския парламент да поставят българските проблеми, защото тук нямаше кой да ги реши.
След като меланхолично остана в опозиция обаче, нещо май в психиката на лидера на ГЕРБ се прекърши. Изведнъж под диктовката на самия Борисов шефът на парламентарната група на ЕНП в ЕП Жозеф Дол остро атакува ПЕС и попита как социалистите ще приемат сътрудничеството на БСП с "Атака", определени като крайни националисти.
Очевидно десницата наистина знае как да изпада в хронична амнезия. Никой не си спомня Дол да е протестирал срещу явната подкрепа на "Атака" за ГЕРБ в първите години на тяхното управление. Очевидно това за него е било съвсем в реда на нещата. Какво ли се е променило сега, че разбиранията на десничаря са претърпели такъв драматичен обрат? Да не би да е фактът, че неговите местни десни аборигени загубиха властта.
Грехът на ГЕРБ е много по-голям от обикновеното хленчене. С тяхната идея да бъдат защитавани от ЕНП по този начин, те позволяват към България да се държи абсолютно недопустим език. Кой е Жозеф Дол, че да си позволява да говори така? Дали би говорил същото, ако Марин льо Пен във Франция почне да подкрепя правителството? Разбира се, че не. Европа просто понякога прилича на клуб на силните батковци, които раздават правосъдие на по-слабите. Защото част от по-слабите винаги искат да бъдат обгрижвани по този хулигански начин.
Подобна политическа драматургия показа и друго. Не е случайно, че в България денят на Африка се празнува само ден след деня на славянската писменост. Много често България предоставя доказателства, че принадлежи ментално и интелектуално именно към Африка, защото у нас Европа се използва единствено като плашило, нещо далечно, непроменяемо, могъщо.
А иначе си кипят африкански страсти. Жозеф Дол обаче едва ли ще разбере това.