19 Септември 2019четвъртък12:24 ч.

Масуд Барзани управлява като едноличен лидер Иракски Кюрдистан до 2017 г., едва ли обаче някой се съмнява, че той ще продължи да диктува политиката на Ербил

"Ахилесовата пета" на Анкара

Връща ли се в Турция модата на "кюрдската карта"?

/ брой: 114

автор:Зорница Илиева

visibility 700

През последните дни, в навечерието на повторните избори за кмет на Голямата община в Истанбул (23 юни), една тема доминира в социалните мрежи и се обсъжда нашироко от редица турски коментатори. Мнения, че "отново се вкарва в действие сценарият за сближаване на близки до ПКК с управляващата в Турция ПСР, партия на справедливостта и развитието", се множат сред турската общественост. Напомня се, че когато в ПСР са разбрали, че техният кандидат-кмет за Истанбул, експремиерът Бинали Йълдъръм, губи изборите и една от причините е, че са загубили кюрдските гласове в мегаполиса (около 2 млн.), президентът Ердоган е излязъл с директива, в която "се поставя на масата жокерът Йоджелан". Идеята е с малки жестове за кратко време да се спечелят гласовете на турските граждани от кюрдски произход, за да подкрепят на повторните избори в Истанбул ПСР. Адвокатите на намиращия се от десетилетия в затвор в Имралъ кюрдски лидер, Абдулах Йоджелан, имат разрешение да го посещават след 8-годишна забрана, както и да бъдат облекчени условията в килията му. Цели се промяна на предпочитанията на кюрдите, но опасенията са, че те едва ли ще забравят действията на управляващите, които спряха преди години т.нар. мирен процес за решаване на кюрдския въпрос в Турция. Бинали Йълдъръм посети в предизборната си кампания Диарбекир, Североизточна Турция, където мнозинството граждани са кюрди, а кандидатът на опозиционната НРП, народно-републиканска партия, Екрем Имамоолу, търсеше подкрепа от кюрдите в Черноморието и посети Трабзон, Орду и Тиресун, но запази мълчание при въпроси защо в Татван например или в Битлис надписите на кюрдски език са премахнати, включително и върху надгробни плочи. Правото за ползване на кюрдски език заедно с турския бе прието още през 2015 г. именно като част от т.нар. мирен процес, но впоследствие политиката бе променена.

Недоволството от Барзани

Странно, но на 8 юни в Кьолн множество поддръжници на ПКК, организацията на кюрдите, са провели митинг с плакати, в които обвиняват в предателство Масуд Барзани и неговия племенник Нечирван Барзани, които управляват в Иракски Кюрдистан, заради "поканата турски войски да се настанят в Северен Ирак". Плакатите с ликове на Ердоган и Барзани са с надписи "Вън от Кюрдистан на фашистката окупаторска турска армия", а в сайт, близък до Барзани, излиза статия с критики към ПКК, и то със заглавие "Не беше ли Барзани, който оказа помощ в Кандил и Рожава?". Статията е без подпис, но се посочва, че "на някои кръгове не им харесва да се знае за помощта от семейството на Барзани за ПКК, както и на правителството в Ербил, Иракски Кюрдистан, за кюрдите в Сирия и Турция".
Тук е мястото да се посочи кой и как управлява в особено богатия на петрол Иракски Кюрдистан, защото тази автономна част на Ирак е известна с политиката на "предаване на политическата щафета на деца и внуци". Всъщност като цяло кюрдските политици в Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан, са наистина едно голямо семейство. Днес двама братовчеди оглавиха Иракски Кюрдистан - Нечирван и Масрур Барзани. Президент е Нечирван Барзани, 52 г., племенник, а премиер е Масрур Барзани, 50 г., син на Масуд Барзани. Техният дядо, Мустафа Барзани, е основател на първата партия в Иракски Кюрдистан, Демократична партия на Кюрдистан, ДПК, която през 2018 г. спечели 45 от 111-те места в парламента. Но и новият президент Нечирван, и премиерът Масрур не могат да излязат от сянката на Масуд Барзани, управлявал като едноличен лидер Иракски Кюрдистан до 2017 г., когато бе принуден да отстъпи властта след неуспешен за него референдум. Самият Нечирван подчертава многократно, че "Масуд е лидерът" и допълва, че "никой не може да го измести от сцената на кюрдската политика". Сигурно затова и Масуд произнесе основната реч при клетвената церемония на 10 юни на Нечирван Барзани. Информациите обаче, че братовчедите са в непрекъснато съперничество, независимо от фамилните връзки, предполагат извод, че Масуд Барзани не само ще бъде арбитър между тях, но и ще диктува политиката на Ербил. Анализи сочат, че в областта на външната политика и връзки с геополитически играчи съществува единомислие, но във вътрешен план преобладават остри отношения. Сигурно затова и в Кьолн протестните викове са срещу Масуд Барзани и ролята му по отношение на кюрдите в региона, не само в Иракски Кюрдистан.
В тази връзка не бива да се забравя, че

"клановата структура на управление"

не е характерна само за ДПК, но и за съперниците от Патриотичния съюз на Кюрдистан, ПСК, с дългогодишен лидер Джамал Талабани, вече покойник. Той предаде властта си на Кубат Талабани, днес вицепремиер на Нечирван Барзани. Клановете Барзани и Талабани от десетилетия са във вражда и дори предизвикаха гражданска война през 90-те години. Това настройва все повече кюрди срещу антагонизма на клановете Барзани и Талабани. Но връзките на Барзани с Анкара и ролята на фамилията по т.нар. кюрдски въпрос са безспорни и се явяват като фактор при вземане на решения, отнасящи се до "кюрдската карта". Информации в турски медии сочат, че семейство Барзани и правителството на Иракски Кюрдистан са осигурявали помощ за ПКК и са подготвяли доставките на военно оборудване за Рожава (т.нар. държава на сирийските кюрди). Смята се, че те са предоставили в Кандил място на ПКК.
Видно е, че нерешеният "кюрдски въпрос" вълнува не само Анкара. А и напрежението около него нараства. Независимо че в Турция напоследък все по-често повтарят думи на Йоджелан, като "да покажем уважение към чувствителността на Турция по въпроса" и още "да запазим териториалната цялост на Турция". Безспорно кюрдският въпрос е "ахилесова пета" на Анкара и тя все по-трудно се прикрива. Особено след като ясно се вижда, че "жокерът Йоджелан" е загубил своето влияние и че кюрдите могат да действат независимо от този свой лидер. Призивът на прокюрдската ДПН, демократична партия на народите, която е и парламентарно представена в Анкара, е кюрдските гласове в Истанбул да отидат за опозиционния кандидат Екрем Имамоолу, НРП. Но въпросът, който си задават някои турски наблюдатели  е дали протестите в Кьолн, организирани от привърженици на ПКК, не са удар срещу усилията за обединение на кюрдите, или отново има намеса на

"дългата ръка на Анкара",

с която се цели "с един куршум два заека" т.е. удар и върху фамилията Барзани заради подкрепата й за сирийските кюрди т.е. за независима Рожава. Още повече че Пентагонът, независимо от обявения от президента Тръмп край на борбата с "Ислямска държава", продължава военните и логистични доставки за сирийските демократични сили, които са "под шапката на ПКК". Дори в момент, когато там напредва сирийската армия на президента Асад. В Анкара съобщават, че повече от 20 хил. ТИР-а са военните доставки от САЩ за ПКК и те са влезли през граничния пункт "Семелка" (Северен Ирак) и са насочвани към Дейрезор, Сирия. Причините за такива доставки няма как да не са икономически. Районът при границата с Ирак е важен, защото е известен като "петролен район". Дейрезор се разделя от р.Ефрат на 2 части и там се намират 11 от петролните находища, които осигуряват 1/5 от енергийните източници на Сирия. Самите сирийци в този район трудно приемат присъствието на сирийските демократични сили, подкрепяни от САЩ, и настояват за изпращането им зад граница. Искат завръщане на държавните институции и познатите им сирийски училища. Сложна за Анкара ситуация, която хем е срещу Асад, хем настоява за ликвидиране  ролята на ПКК и сирийските кюрди в тази част на Северна Сирия, хем не желае да изтегли своите части от региона. Събраха се много топки за отиграване от страна на президента Ердоган.

СЕМ казва решението си за БНР

автор:Дума

visibility 75

БСП поиска: Без споразумения при тежки престъпления

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 180

15 882 подписа за промени в НПК внесе БСП в парламента

автор:Юлия Кулинска

visibility 110

/ брой: 180

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 103

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 180

Грета Тунберг говори пред Конгреса в САЩ

автор:Дума

visibility 65

Стачка на морския транспорт в Гърция

автор:Дума

visibility 91

Саудитска Арабия обвини Иран за атаката с дронове

автор:Дума

visibility 153

Датата

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 180

Поети с белезници

автор:Лозан Такев

visibility 118

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ