Алегорията ДПС

Подадената от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ оставка хвърли в смут цялата медийна общност. Няма друга партия у нас, в която процесите да са обвити в такава мъглива мистериозност и да са на границата на политиката, литературата и източната философия.
Заради това, когато анализира ДПС, човек трябва да си дава сметка, че попада в алтернативно пространство. Там, където обичайните закони и теореми не работят, а зад всяка дума се крие съвсем неочакван смисъл.
Както написаха в един анализ: "...самият Карадайъ осъзна, че повече не може да ръководи партията, която почетният председател му повери. И се оттегли сам. Решението му е лично и споделено първо с Доган. Между тях драма няма. Няма тежки думи. Няма обтегнати отношения. Просто Карадайъ осъзна, че трябва да напусне доброволно. Колкото по-бързо, толкова по-добре..."
ДПС наистина трябва да се изучава внимателно. Защото казаното трябва да бъде разглеждано като алегория. Ако в ДПС не се научиш да се "осъзнаваш" достатъчно бързо, с теб се случват интересни неща.
Спомням си един лидер на ДПС, който не "осъзна" навреме, че повече не може да ръководи. След това 24 часа се кри в турското посолство, побелял от страх. Друг функционер на ДПС, Ахмед Емин, също сигурно не е успял да осъзнае нещо навреме и разтърсен от своя интелектуален провал се самоуби в сараите на Доган.
Така е в източната философия - тя е за изтънчени мазохисти. Влезеш ли в грешния крачол на мисълта, приключваш я със сепуко, я със самоубийство.
Тоест можем да очакваме, че след като Карадайъ е "осъзнал" (без драми, тежки думи и обтегнати отношения), че повече не може да бъде лидер, вероятно до няколко дни ще стигне и до разтърсващия извод, че повече не бива да е депутат.
На всеки 10 години в ДПС започва чистка, която предпоставя процесите за следващото десетилетие с целия изтънчен садизъм на източнофилософското мислене.
И понеже в ДПС дисциплината, организацията, структурата и подготовката на кадрите, всяко разджуркване там води след себе си промени в държавата или поне предвещава такива.