Александър Божинов - майсторът на карикатурата

Никола Чолаков

Александър Божинов се ражда на 24 февруари 1878 г. в Свищов, в града на Алеко Константинов, на когото става последовател. Детската му мечта е била да стане писател, но след завършване на пети гимназиален клас, ненадейно и за самия себе си, решава да стане художник и постъпва в току-що откритото Рисувално училище. Негови преподаватели са Иван Мърквичка, Антон Митов и Ярослав Вешин.
Още като студент Божинов става отговорник по картините и карикатурите в току-що основания хумористичен вестник "Смях и сълзи". Появата на Божиновите карикатури в пресата предизвиква недоволството на Иван Мърквичка, според когото "не е позволено на един ученик да прави карикатури на политически лица" (има предвид карикатури срещу личния режим на Фердинанд). Но след години на една от неговите изложби му казва: "Аз следях внимателно вашето развитие и се радвам на напредъка ви - това е върхът, който един художник може да достигне в своя жанр и в своето творчество."
От 1902 до 1904 г. Божинов живее и работи в Мюнхен. След завръщането си в България се присъединява към хумористичния вестник "Българан", който обединява цвета на младата българска литературна и артистична бохема. Именно на неговите страници Божинов се изявява не само като майстор на шаржове и карикатури, но и като литератор. Хумористичният вестник "Българан" бе едно литературно събитие, пише в спомените си Елин Пелин. Още от първите броеве в него започна да сътрудничи и Александър Балабанов, който по-после стана душата на вестника. Около него се групираха тогавашните млади писатели, които станаха и неразделни приятели, наречени от тогавашната публика "Българановци".
Александър Божинов създава своите прочути Пижо-философа и Пендо-мечтателя, взети от живота и превърнали се в народно творчество, а Елин Пелин ги въвежда в галерията на своите литературни герои. Двамата с Елин Пелин често правят обиколки из Софийско - на лов или просто на излет, като естествено се задържат и в шопските кръчмици. "Пендо намерихме през една зима в едно от горублянските ханчета. Той се беше припекъл до кюмбето и мечтаеше за онова, дето няма да го бъде...", пише Божинов. Пижо и Пендо се превръщат в любими герои на устния шопски фолклор. Александър Божинов започва да илюстрира с много обич не само книгите на Елин Пелин, но и детските книги на Дора Габе, на Ангел Каралийчев... А през 1920 и 1921 г. една след друга излизат неговите "Златна книга за нашите деца" и "Азбука на малките" - заветни книжки от детството на поколения българи.
Александър Божинов напуска земния живот през 1968 г., за да остане завинаги като баща на българската карикатура, като талантлив илюстратор и публицист.

Александър Божинов, Автопортрет

Александър Божинов, Пижо и Пендо