Алиби

Сава Кръстанов

- Не съм убивал никого, аз съм жалостив и не мога да извърша такова жестокост!
Мъжът, около 65-годишен, от напрежение постоянно се потеше. Дознателят, младо момче, вдигна глава и го загледа втренчено:
- В оплакването на съседката ви пише, че около 14 часа в петък е намерила  ангорската си котка обесена пред вашето мазе. Котката е излезла през балкона на дома й към дванадесет часа.
- Ама аз повече от седмица не съм слизал в мазето!
Дознателят се изправи:       
- За това деяние законът предвижда до година затвор ! Къде беше в петък между 12 и 14 часа?
 Мъжът сякаш се зарадва на този въпрос:
- Обядвахме с жената в 12 часа. После тя започна да говори по телефона. Започнах да мия чиниите. Имаше още две тави и един тиган. Към дванадесет и четиридесет привърших, жена ми още говореше по телефона. После изтръсках килима, забърсах пода. Беше около тринадесет часа и двадесет минути. Жена ми още говореше по телефона. Жена ми много обича пържени картофи и реших да я изненадам. Обелих и нарязах около килограм. Измина още половин час. Жена ми беше привършила разговорите по телефона и гледаше повторението на  любимия сериал.
Дознателят съсредоточено записваше.
- Около 14 часа взех куките за плетене и захванах да плета. Плета и жилетка. Две налице, една на опъки...
- Такаа!- прекъсна го следователят. - Значи докато си плел жилетката, никой не те е виждал, дори и жена ти? Това, приятелю, не може да бъде алиби.
Мъжът зяпна от изненада, наведе глава и я стисна с две ръце. Минаха няколко тягостни минути.
- Еврика ! извика изведнъж той. - Като минавах край стаята й, за да си взема плетивото, чух телефона да звъни и тя да казва: "Сега не мога, оня мухльо, мъжът ми, се мотае из кухнята". Така че, господин дознател, жена ми със сигурност ще потвърди, че въпросният мухльо съм аз! Това е истинско алиби, нали!