08 Август 2020събота09:46 ч.

Алтернативна икономическа стратегия и политика на ПЕС

ЕС се нуждае от гъвкава политика за интеграция, растеж, заетост и солидарност, а не от брутален десен догматизъм

/ брой: 57

автор:Иван Ангелов

visibility 966

(Продължение от миналия брой)

Как обаче да се постъпва при остри конфликти между двете потребности? Особено ако в Брюксел доминират десни политици (както е сега), които провеждат консервативна икономическа политика, налагат я на страните-членки и поставят в центъра на вниманието финансови показатели - балансирания бюджет и ниския публичен дълг. Същевременно в страните-членки (примерно в група страни) народите може да са избрали леви правителства и желаят по-гъвкава социално ориентирана политика, която поставя в своя фокус човека. Ако всички решения се вземат в Брюксел, не се ли обезсмислят парламентарните и други избори в страните-членки? Как ще се съчетават двете еднакво важни гледни точки и как ще се избягват остри конфликти между тях? Допустимо ли е такива проблеми да се решават с мнозинство в Брюксел? Възможно ли е Европейският парламент да стане форум за консенсусно решаване на подобни конфликти? Или е нужен друг механизъм?
Четвърто, в ЕС се борят два алтернативни подхода по интеграцията - ускорена икономическа и политическа интеграция във всички области, или постепенна лабилна интеграция предимно в икономическата област, свеждаща съюза до общ пазар, при запазване на преобладаващата част от пълномощията на националните парламенти и правителства. Всеки от тези подходи има плюсове и минуси, но все по-сложната глобална обстановка налага да се предпочете първият.
ПЕС трябва да има ясна позиция по тези и много други аспекти на интеграцията с кратко-, средно- и дългосрочен хоризонт. Такава позиция трябва да се представи на европейската общественост и да се прилага в институциите на общността чрез представителите на левицата.
5. Финансовата и социалната стабилност са еднакво важни. Финансовата стабилност е безусловно необходима за нормално икономическо развитие. Социалната стабилност обаче е също толкова необходима. Те са

свързани като скачени съдове

и са взаимно зависими.
Прекаленото форсиране на финансовата стабилност води до сериозни смущения и дори застрашава социалната стабилност. А прекомерното фаворизиране на социалната стабилност може да наруши и дори да разруши финансовата стабилност. Колкото и да е трудно, трябва да се търси подходящ баланс между тях. Как да се постига и поддържа такъв баланс? Този въпрос няма лесен отговор.
По принцип записването на конкретни параметри на финансовата стабилност (% на бюджетен дефицит, % на публичен дълг и други подобни) в конституцията е ненужно и дори вредно. Но ако все пак това се реши, на същото основание трябва да се настоява и за записване на социални параметри (максимално допустима безработица, примерно 6 или 8%, живеещи в бедност и постоянни лишения - примерно не повече от 10% от населението).
Напоследък в Брюксел се грижат само за финансова стабилност и далеч по-малко за социална стабилност. Финансовата стабилност се надценява, а социалната се подценява. Социалните проблеми обаче стават все по-остри. Както посочих по-горе, безработните в ЕС от 16 млн. души през 2008 г. достигнаха 23,8 млн. в края на 2011 г. и се увеличават. Разширява се бедността и доходната поляризация. Списание Time обяви ПРОТЕСТИРАЩИЯ за човек на годината 2011. А какво ще се случи, когато търпението на протестиращите милиони хора се изчерпи и те излезат на улиците? Дават ли си сметка пазарните фундаменталисти какво означава неконтролирана социална експлозия? Социалните проблеми са не по-малко тревожни и заредени с експлозивен потенциал от финансовите. Дори са по-опасни!
Много е важно да се поддържа

справедливо разпределение на социалните тежести

в обществото, особено по време на кризи. Това може да става с подходящо регулиране на максималните и минималните доходи и с преразпределение на доходи чрез данъчната система: по-рационално съотношение между преки и косвени данъци, умерено прогресивни преки данъци, въвеждане на необлагаем минимум при данъка върху доходите, семейно облагане на доходите, въвеждане на данък върху енергията, данък върху замърсителите, данък върху използваната вода, прогресивен данък върху недвижимото имущество, данък върху финансовите трансакции. В сегашните тежки условия се налага да се откажем от клишето, че не трябва да се повишават данъци по време на криза, особено данъците за най-богатите. Това вече се прави с преките данъци в редица развити страни.
Европейската левица естествено има позиция по тези въпроси, която следва да бъде актуализирана. Тя трябва да става все по-активна с изострянето на кризата и да бъде подсилена с предлагане на конкретни решения в Европейската комисия и в Европейския парламент.
6. Бедността и социалната поляризация в Европа. Широко разпространено е мнението, че бедността не е проблем в Европа. Ако имаме предвид африканска, южноазиатска, латиноамериканска или карибска бедност, това е така. Но всяко нещо е относително и се оценява при конкретни обстоятелства.
Оценявана по европейски стандарти, бедността не е решен проблем за нашия континент. Особено в Южна и Източна Европа. Около една четвърт от хората в ЕС са бедни или живеят в социални лишения. Главните причини за това са безработицата, старостта, ниските доходи. Над 8% от наемните работници са "работещи бедни". Най-силно засегнати са самотните родители, имигрантите и младите хора. Безработицата сред младите е два пъти по-висока от тази сред възрастните. 21,4% от младите хора в ЕС са били без работа през септември 2011 г. В Гърция, Италия, Ирландия, Литва, Латвия и Словакия младежката безработица е между 25 и 45%. У нас тя е близо 30%.
През 2009 г. 20% от населението в ЕС с най-висок доход са получавали 5 пъти повече от 20-те процента с най-нисък доход. Най-малка е била тази разлика в Словения (3,2 пъти), Чехия и Унгария (3,5 пъти), а най-голяма в България (5,9 пъти), Испания (6 пъти), Румъния (6,7 пъти) и Латвия (7,3 пъти). Най-богатите 10% в САЩ, Великобритания и Франция са присвоявали между 21 и 25% от доходите в 1976 г., между 24 и 36% в 2000 г., а сега още повече.
От средата на 1980 г. до 2010 г. доходите на най-бедните 10% от населението в Германия са нараствали средногодишно с 0,1%, а на най-богатите 10% - с 1,6%; в Италия доходите на най-бедните 10% са нараствали с 0,2%, а на най-богатите 10% - с 1,1%; в Швеция съответно с 0,4 и 2,4%; в Австрия с 0,4 и 1,6%; в Холандия с 0,5 и 1,6%, в САЩ с 0,5 и 1,9% и т.н. В Япония доходите на най-бедните 10% от населението са намалявали средногодишно с 0,5%, а на най-богатите 10% са нараствали с 0,3%. Очевидна е тенденцията към опасно

изостряне на доходната поляризация

в развитите страни. В слабо развитите поляризацията е още по-остра. Неизбежно ще бъде достигната критичната граница на социалното търпение. А тогава?! Какво да кажем за бъдещето и жизнеността на капитализма като обществена система, която толерира такива деструктивни социални процеси! Със своето ирационално поведение капиталът сам дискредитира и разрушава отвътре капиталистическата система. Може ли човечеството да разчита на такава система за своето бъдеще?
Растежът на бедността и социалните лишения не е само резултат от икономическата криза, а по-скоро от политиката на европейските правителства и на ръководителите на ЕС. Слепи пред тревожната статистика, властите продължават да съкращават социалните разходи, да повишават пенсионната възраст, да закриват работни места в публичния сектор. Всичко това разширява и задълбочава бедността и изостря социалната поляризация. С решенията на ЕС за фискалния съюз правителствата се лишават от възможности за облекчаване на социалната криза с фискални инструменти. Налаганите на Гърция брутални мерки я тласкат към още по-тежка икономическа и социална криза, към отчуждение и дори към социални бунтове с непредвидими последствия. Сходно е положението и в няколко други южноевропейски страни. Можем ли да наблюдаваме безучастно тези процеси? И да не мислим за последствията!
(Следва)
 

Оранжев код за пожари в 15 области

автор:Дума

visibility 0

60% спад на чуждите туристи у нас

автор:Дума

visibility 295

/ брой: 150

Искат сервитьорите да са без маски на открито

автор:Дума

visibility 210

/ брой: 150

Банките очакват забавяне на кредитната активност

автор:Дума

visibility 200

/ брой: 150

Самолет сe разцепи на две при кацане в Индия

автор:Дума

visibility 202

В Русия патентоваха препарат срещу COVID-19

автор:Дума

visibility 321

В САЩ критикуват Белия дом заради Китай

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 150

Врътки срещу гражданското общество

автор:Славчо Кънчев

visibility 563

/ брой: 150

Конференцията на крадците

автор:Христо Георгиев

visibility 1036

/ брой: 149

Вдъхновителят на българската идея

автор:Дума

visibility 413

/ брой: 149

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ