Амбицията АБВ

Eмоционалното обръщение на Нидал Алгафари за това защо напуска АБВ много бързо обиколи целия фейсбук. Според мен причината за успеха на този текст не е само в маловажния момент на злободневната интрига, а по-скоро идва от универсалното разочарование на всеки, който си мисли, че участва в градежа на идея, а се оказва просто придатък към една амбиция.
Странна е единствено изненадата на Алгафари. Повечето от хората, попаднали в орбитата на някой властник, могат да ви разкажат истории в този дух. Че от един момент нататък за властника е важен единствено и само неговият принос в историята и в бъдещето, което прави невъзможно забелязването на обикновените хора наоколо. Обикновените хора са единствено обслужващ персонал за тяхното величие. Попитайте повечето от приближените и секретарите около някой бивш или настоящ. Те могат да ви разкажат изключително философски истории, преминаващи в притчи за това как са разбрали къде се намират в емоционалната йерархия на благодетеля.
Заради това е странно, че някой може да види в АБВ политика. АБВ е лична секта, политически отряд за поддържане на едно его, парарелигиозна организация, в центъра на която стои един-единствен човек, и всички са наясно, че без него те пак биха се плъзнали по нанадолнището към лузърите от "експертната поддръжка". В интерес на истината това е страничният ефект на властта, към който малцина са имунизирани. Човек очаква да види идеи и плам, а вижда технология и интриги. Човек очаква визия, а вижда само управленски комбинации за краткосрочен успех. В този смисъл Алгафари твърди, че изживява драма, за която би трябвало да е подготвен. Лицето на една власт за 10 години отдавна не разглежда хората край него като нещо друго освен механизъм за личното му оцеляване. И това е причината идеологиите да дразнят Първанов, защото нека да си припомним, че според него "няма ляв или десен изход от кризата". Идеологията е пламъкът на бедняците. Божествата имат самите себе си.