25 Юни 2021петък03:47 ч.

Ами ако гръмне балонът "фискална стабилност"?

Мълчанието на властта за план Б срещу кризата говори за управленска безотговорност и липса на капацитет

/ брой: 177

автор:Валентин Георгиев

visibility 1976

От доста време насам представители на различни бизнес среди, икономисти-експерти, политици приканват правителството на ГЕРБ да представи конкретни, адекватни мерки, с които да се омекоти удара от задълбочаващата се криза в еврозоната и задаващия се нов ценови шок у нас, предизвикан от поскъпването на горивата и тока. Някои като БСК и КНСБ например дори не чакат, а активно лансират свои идеи в готовност за нов кръг дискусии в Тристранката, предупреждават за необходимостта от изпреварващ план Б в търсене на резерви и формиране на т.нар. буфери. Преди десетина дни депутати от левицата дори директно зададоха въпрос по време на парламентарен контрол към Бойко Борисов как ще реагира България, в случай, че Гърция напусне еврозоната.
Обстоен и сериозен отговор на тези предизвикателства от страна на властта засега няма. Което говори или за управленска безотговорност, или, което е по-лошото, за управленска безпомощност и липса на капацитет. Нещо повече - и Борисов, и Дянков не спират да изтъкват като "контрааргументи" на критиките оценките на рейтингови агенции, според които все още запазваме финансовата си стабилност, припомнят статистики на Евростат колко относително добре стоим на фона на останалите държави в ЕС и не пропускат да се окичат с поредната дипломатична похвала по наш адрес на Меркел, Ромпой, или на този и онзи чиновник от Европа... Обхванати сякаш от някакво зомби безвремие, пропускат да забележат, че ситуацията вече се мени не с дни, а с часове и може да ни изненада неприятно всеки един момент.

А какво се случва около нас

и наистина ли сме толкова стабилни? Преди дни анализаторският тръст на американската Ситигруп обяви, че рискът Гърция да напусне еврозоната през следващите 12 до 18 месеца е нараснал до 90% поради икономическата слабост и разпространението на дълговата криза. За сравнение, само преди по-малко от година този риск се оценяваше на 50 на сто. В началото на същата седмица друг негативен сигнал, че нещата в южната ни съседка не вървят гладко, даде и МВФ, като безцеремонно обяви, че обмисля да напусне тройката кредитори на страната и да спре финансирането й. Германия пък остава непреклонна в несъгласието си на повече отстъпки и допълнителни средства, от каквито Атина се нуждае, независимо от двата договорени вече спасителни пакета.
Засега най-мрачният сценарий като че ли се отлага. Но трябва ли да си затваряме очите пред опасността: ако Гърция фалира, върне драхмата и излезе от Шенген, България ще се окаже в доста неизгодна позиция. Възможните последствия от подобно развитие засега удобно се премълчават.
Достатъчно е в тази връзка да поразсъждаваме само по един основен проблем. В средата на 2011 г. в интервю за гръцката информационна агенция АНА управителят на БНБ Иван Искров обяви, че "гръцките търговски банки в България са основен "пилон" за стабилност на банковата система на страната". Година по-късно, когато перспективата Гърция да фалира и да напусне еврозоната е съвсем реална, отново става актуален въпросът какви биха могли да бъдат последствията за нас, където около 30 на сто от общите банкови активи се контролират от гръцки банки.
Експерти вече прогнозираха сериозно преструктуриране на местния банков сектор, ако големите банки в Гърция започнат да разпродават дъщерните си подразделения в България, но възможните последствия от подобно развитие засега удобно се премълчават, за да не се създава излишна паника.
И още: за първото тримесечие на годината БНБ отчете драстичен срив на преките чуждестранни инвестиции в сравнение с миналата година, който срив редица икономисти свързват както с недоверието на големите световни инвеститори към района като цяло, така и с неясната перспектива за влизането на България в еврозоната и в Шенген.
Но проблем за България не е само случващото се в Гърция, а въобще в еврозоната. Да вземем например Испания. По последни данни  безработицата там е достигнала нов рекорд от близо 25% през второто тримесечие, след като бизнесът продължава с масовите съкращения на работна ръка. Испанската икономика преминава през втора рецесия, започнала в края на 2011 - началото на 2012 г. и тя се очаква да продължи и през следващите 12 месеца. Оказва се, че финансовата криза напомня много на беленето на лук - докато премахваш един развален слой, отдолу се появява нов. Рецесията в страната се задълбочава все повече, а броят на регионалните правителства, търсещи финансов "спасителен пояс", расте все повече. Този факт затруднява допълнително испанското правителство, което и без това се мъчи да закрепи банковата система.
Не по-розово е положението и в Италия. За нея американската агенция Egan-Jones Ratings Co. дори съзря риск страната да фалира в близката една година... Да не забравяме и големите стожери - Франция и Германия, които също попаднаха под ударите на рейтинговите агенции, след което последва логичното в такива случаи рязане и на оценките на големите им банки.
Защо припомням всичко това? Защото еврокризата действително е на път да излезе извън контрол, но докато различни мозъчни центрове там не спират да бълват варианти и решения, у нас е налице лежерно мъртво вълнение. Ще дам само един пример - на 25 юли т.г. 17 водещи европейски експерти подсилиха идеята за създаване на фонд за погасяване на дълговете и за банков съюз с централизиран надзор. Два дни по-късно шефът на ЕК Барозу обяви, че предложенията за обща система за банкова регулация в Европейския съюз може да бъдат разработени още през септември тази година. "ЕК работи интензивно върху създаването на банков съюз. В началото на септември ще направим предложение, отнасящо се до общ механизъм за надзор", са точните му думи.
В същото време нашият финансов министър се "отчете" с няколко интервюта в чужди медии, от които разбрахме, че "страни като Германия, Финландия и България отбелязват растеж, като в същото време спазват правилото за дефицита... Но докато Източна Европа като цяло прави необходимите реформи, Южна Европа не прави почти нищо, освен да се оплаква" /пред "Шпигел онлайн"/. И още: "Ние обаче показваме на населението, че спестените пари се използват за смислени проекти. В момента ние почти всеки месец откриваме нов участък от магистрала или жп линия. През изминалата година открихме дори три нови музея"...
Прави впечатление, че от правителството обичат да изтъкват като предимства добрите показатели за външния дълг и бюджетния дефицит. Това са два от основните параметри, по които ЕК отчита финансовото състояние на държавите-членки. Властта обаче упорито мълчи или хитрува по отношение на растящата у нас безработица, която за пръв път е изключително висока дори в летния период на сезонна заетост, когато традиционно би трябвало да спадне.
Преди дни пред "Капитал" Борисов се похвали и с фискалния резерв - същият, който ГЕРБ стопи много бързо преди година-две. Сега, след емисията еврооблигации, той набъбнал до близо 7 млрд. лв. Е, и? Нали 2 млрд. от тях автоматично ще излязат през януари от резерва, защото ще се плаща по стария заем. А в предизборната година харченето на пари няма как да не е сред приоритетите на ГЕРБ. Така че спекулациите за стабилност и по този показател са само прах в очите.         

Страх от фалит

Ето я и една друга истина за икономическото положение в страната - над 50% от фирмите у нас се страхуват, че ще фалират. Изследването е на "Ноема" и е поръчано от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Анализът е за периода 2011 - 2012 г. Според него в началото на 2012 г. близо 45 на сто от българските предприемачи смятат достъпа до финансиране като недостатъчен, а всеки пети се оплаква, че затъва в дългове и има просрочени плащания.
Страхът от фалит пък е присъщ най-вече при по-младите предприемачи, на възраст 31-40 години, които са близо 64% от бизнесмените у нас. За справка - около 70% от работещите в България са заети в малките и средните компании и само 0,8% от фирмите у нас са големи - с персонал над 250 души.
Струва ли си да припомняме в тази връзка за хронично растящата междуфирмена задлъжнялост - по последни данни - над 104,2 млрд. лв. По признание на Владислав Горанов, заместника на Дянков, само държавата и общините дължат 326 млн. лв. на бизнеса към края на май. А цифрата може да се окаже и доста по-висока. 
И още: разполагат ли българските компании със сравними с италианските, испанските и гръцките банки условия за кредитиране, за преструктуриране на "трудни" кредити, за частично отписване на задълженията, за достъп до евросубсидии, за експортно финансиране, застраховане и субсидиране? Очевидно този риторичен въпрос има само един отговор, че у нас всеки се спасява сам - кой както може...
Като се прибавят към тези проблеми и увеличените цени на тока, логичното вдигане на разходите, съпътствано с нови съкращения на работни места, замразените заплати и пенсии и свитото потребление, е редно да се запитаме не дали, а кога ще се спука балонът на фискалната стабилност и какво ще последва.
За един от нейните показатели - инфлацията - от ЦИР вече прогнозираха, че вероятно ще се издъним. Поради поскъпването на горивата и храните до края на годината поскъпването на живота може да надхвърли 3 процента, което пък е двойно повече от стандарта по Маастрихтските критерии.

Къде са тогава спасителните буфери

От ГЕРБ обичат да повтарят, че имаме най-ниските данъци в ЕС и че успяват да ги задържат такива. Само че пропускат да отбележат, че това не се отнася за косвените данъци като ДДС и акцизи, които всъщност пълнят основно хазната и са сред най-високите в Европа. За разлика от нас обаче Румъния прояви гъвкавост като обяви преди дни, че планира с бюджета за догодина да намали ДДС от 24% на 9 процента за основните земеделски и хранителни продукти като антикризисна мярка.
А може би разчитаме на износа? Стагнацията навън обаче отдавна го е "хванала за гушата" и всички прогнози сочат, че той ще продължи да намалява.
Инвестициите? Спадът им е толкова голям спрямо времената преди кризата, че очакваният ръст от 15% до края на 2012 г. може да ни се вижда съвсем приемлив. Това обаче е като да се похвалиш, че сега, ако произведеш 5 автомобила, а догодина 10, отчиташ 100% ръст на производството.
Приватизацията, концесиите? Емблематичните примери тук дори не се нуждаят от коментар, защото зад маса от критериите, по които се изготвят процедурите и правилата, прозира елементарен лобизъм.
Изглежда времето за реформи в България отдавна е спряло и се настройва на изборна вълна. Затова ГЕРБ едва ли може да предложи смислен превантивен план за противодействие на кризата. Остава това да сторят опозицията, бизнесът, синдикатите и експертите. А те, дори да нямат властовите механизми да прилагат подобни мерки, дори с популяризирането им пред обществото ще внесат някаква полза.    
    
 

Задава се рязко поскъпване на парното

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 120

Комитова откри още нарушения на магистрала "Хемус"

автор:Дума

visibility 100

/ брой: 120

Премахват обществените телефони

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 120

Меркел предложи среща ЕС-Русия

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 120

Размирици с нелегални мигранти в Литва

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 120

Церемония в Мемориала на убитите евреи в Берлин

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 120

Главата на Ламята

автор:Ина Михайлова

visibility 257

/ брой: 120

София отива на изборите с призив за промяна

автор:Деси Велева

visibility 158

/ брой: 120

Новата Стара Европа

автор:Юри Михалков

visibility 129

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ