Анадолски сън

Сънувах, че Христо Ботев е възкръснал. Както по комунистическо време някой беше пуснал приказка, че той не бил убит на връх Вола, а го изпратили в Диарбекир и вече на стари години се разхождал из Цариград. Ама този път не там, а че е дошъл в Анкара, в Анадола. Та среща той там случайно Б.Б., Пожарникаря, новия Стамболов и го пита:
- А бе, Стефане, ти пък що чиниш тук?
- Оправям достлука с комшиите.
- Мълчи, не думай. 
- Амчи как?! Ти не знайш какви авери станахме, какъв алъш-вериш въртим с тях...
- Как да не знам, нали видях по телевизията как ви посреща Ердоган; с какви метани и теманета, с какви иширети му отвърнахте...
- Ама ти нищо не знайш!... Аз му викам на Ердоган: "Комшу", а той ми казва: "Аркадаш". Туй банята на Сюлейман, викам, комшу, ние ще я построим, ще я направим като нова, няма да я познаете. Има да се къпят в нея вашите бизнесмени и ханъми и да си спомнят за доброто старо време. Ама дай, казвам, да му теглим една магистрала от Варна до Истанбул, пък като ми дойдете на гости с емира на Катар, да направим едно мурхабе, че да се разчуе из цяла Европа. А Ердоган ми вика: "На тебе и на Вежди не мога да откажа!" Е, какво ще кажеш,а?
- Какво да кажа- много сте се изпедепсали. Какви мурафети само сте усвоили, какви ефендета сте станали! А туй, дето ти поздравяваш почетната рота на турски с "Мархаба, аскер!", беше върхът! Е, можеше да научиш малко по-добре езика, ама той и старият Стамболов не го говореше кой знае колко добре. Нерде "мархаба", нерде "мерхаба"! Но следващият път, като дойдете в Анадола, всички ще го знаете къде-къде по-добре. Тогава не само ще поздравяваш аскера, ами като ти каже Ердоган нещо, ти одма ще му отговаряш на турски.
- Тъй зер. Пък и времената са други - няма вече девширме, няма еничари и рая, европейски Кашемир, както ти ги пишеше едно време. Всички сме европейци. Има само бизнес и достлук, алъш-вериш...  
 - Той и старият Стамболов малко нещо след Освобождението се правеше на дюнме, ама ти ще го настигнеш и ще го надминеш.
- Чок мерси!