Анахроничната живопис на Йоаний

Всъщност рожденото му име е обикновено - Иван Иванов, а византийското или елинското Йоаний е артистичният му псевдоним. Роден е на високосния 29 февруари 1968 г. и празнува рождения си ден през четири години, като твърди, че сега е едва на десет! Рисува от съвсем малък, учи при прочутия русенски живописец и педагог Кирил Станчев, подготвил няколко поколения днес изявени творци от силната русенска школа. Твърди, че освен него има и други учители - от древните Апелес, Паразий от Ефес, Хермоген, Теофилус, а след тях Арнолд Бьоклин, Джорджо Де Кирико. Техниката му е много оригинална, почти непозната у нас. От далечния VII век. Ето какво споделя за нея: "Алхимичната техника, която използвам, е описана в трактата "За прозрачната живопис". Върху дърво се прави също така живопис, наричана "прозрачна" или "translucida". От някои тя се нарича "златоцветна" или "aureola". При нея всички бои могат да се стрият с масло и да се полагат върху дървени дъски, но само върху такива, които могат да се изсушат на слънце..." Ефектът е поразителен!
Йоаний се определя сам като "художник- анахронист", като под това разбира преди всичко способността да мислиш самостоятелно, като допускаш и цитирането или влиянието на старите майстори и техните стихове и специфични техники, но в друг контекст. Според него анахроничната проблематика е в латентно състояние по време на изкуството през целия ХХ век и се преражда благодарение на постмодернистичните рефлекси, особено през 80-те г. Тук силно е влиянието на италианеца Джорджо де Кирико, който от 1920 г., след метафизичния си период се обявява за "класически художник".
Както се вижда от новата експозиция на Йоаний в обновената зала-фоайе на прекрасното Доходно здание в Русе, неговите картини са по-скоро лични описания, изградени върху основата на наслоявания на взети назаем маниери от големите майстори на класическата западна живопис, които от своя страна са ги взели от античните художници. Всъщност тук става дума за диалог между две фикции, които се преплитат взаимно. Културата му е огромна - интересува се от литература, философия, езотерика, музика, история на религиите, театър.
Йоаний е от творците, които непрекъснато експериментират. Той постоянно търси нови форми и средства за изява - инсталации, португалски корк, календари, карти за игра, карти таро, пърформанси. Интелектът на този оригинален художник-ерудит без съмнение е аналитичен. Но, както виждаме от новата му изложба, се увлича и от необичайното, мистериозното, които, както е известно, нерядко надхвърлят границите на битието и съзнанието. В този аспект ми напомня до известна степен за Мирча Елиаде, прочутия румънец, когото чета и превеждам с удоволствие. Оказа се, че и за Йоаний Елиаде е любим автор...