АНКЕТИ

Тома ИЗМИРЛИЕВ

Поизпразнят ли ти, братко, нейде портмонето,

няма смисъл чрез протести грижи да създаваш:

в нашта правова държава тъй си е адета:

не намажеш ли колата, тя съвсем не шава.

Ако много ти е мъчно за парите грешни,

оплачи се, дето следва, кротко за рушвета - 

край ще сложат там на твойте мъки безутешни,

като назначат набързо някаква анкета…

Видиш ли пък цял затънал в кражби и афери

някой големец държавен, ти недей се муси - 

тъй било е - тъй ще бъде в родните ни сфери,

всеки гледа от казана нещичко да вкуси.

Ако пък случайно страдаш от излишна честност,

оплачи се, ако смееш, да речем на кмета.

Не изчезнеш ли набърже нейде в неизвестност - 

ще дочакаш резултата на една анкета…

Счупят ли ти кокалите в някой глух участък,

или пък те понатупат ей така -  за здраве,

зарад някакъв си дребен на гърба израстък

срамота е да се сърдиш и въпрос да правиш.

Тупнали те -  ще ти мине; що да дигаш врява - 

ний сме правова държава, с западна просвета!

Ако пък боли те много, имаш пълно право

да поискаш и отплата, даже и анкета!

Но прости ми, бедни братко, сигурно не знаеш

как се правят в нас анкети - слушай и разбирай, - 

да речем, че те пребият нейде полицаи,

в миг ще пратят там "началник" да ги анкетира.

Утре той пък ще понатупа някого за здраве - 

тях ще пратят да му правят правова анкета…

Тъй едни със други, братко, те ще се сменяват,

само ти, пребит и скълцан, цял живот ще креташ.

1932 г.