АНТИБАЙГАНЬО!? ЗАЩО ПЪК НЕ?

В последните години често се подхваща темата за  изучаването на "Бай Ганьо" на Алеко Константинов в образователната ни система. И дали не прекаляваме с байганьовщината на фона на известни позитивни оценки за българина. Учени, журналисти, педагози подкрепят и отричат тезата.
Не са ли прекалено негативни оценките за българина и не нарушава ли баланса за положителното и отрицателното в манталитета ни? Не ни ли прави всичко това с прекалено  чувство за малоценност и не накърнява ли самочувствието ни като европейци?
Но ако се опитаме да развием европейските норми за поведение и прибавим няколко примери от историята ни, няма ли да усложним обстановката като оценка за амбициите да бъдем други - по-добри, по-толерантни и по-съвременни? И да станем наистина антибайганьовци!? И да заслужим и друга присъда над себе си като народ, като отделни  единици в европейския свят, който също не е лишен от подобни проблеми...
Припомнете си знаете ли къде са гробовете на Васил Левски и Христо Ботев, къде са останките на цар Борис Трети? Отрицателният отговор не ни прави по-спокойни като членове на европейското семейство.
Събаряхме едни паметници, сега флексът реже други... Ами вижте Двореца ни... И други републики, без да са монархии, си пазят дворците, защото това е история национална, отечествена, независимо дали ни харесва или не...
И няма ли да задълбочим байганьовщината в себе си, ако с  фейлетоните на Алеко добавим искрено и лично и онези свои пороци и наследствени грехове, които продължават да вълнуват обществото ни?
Само пробягайте в българския парламент и там ще видите десетки нови образи, по-близки до Бай Ганьо, погледайте  малко телевизия, прегледайте пресата, а после признайте, че сте доволни от новините, от коментарите, от дебатите в студията и ви правят по-горди, отколкото искате да бъдете с или без Алеко Константинов, без неговия герой, станал нарицателно първообраз на българина...
Почти няма област, сфера в политиката, в обществената  нагласа да се придържаме към присъдите на писателя над реномето на общественика, на народния представител, на министъра, на кмета, на партийния лидер... Какво друго говори провеждането на шест-седем избори за три години? И как да не извикаме отново: "Всички са маскари!", как да не се съобразим с байганьовщината на седящите на първия ред в Народното събрание, как да не поощрим ставащото и случващото се в кулоарите, по време на тайните сбирки, на събеседванията и дебатите, и срещите при президента...
И безразличието, и двуличието, и безличието, и  величието, ако щете, кореспондира единствено с мотивацията и поведението на Бай Ганьо, оставил неизличими следи в литературата и в живота ни...