Априловски свод на духа

Д-р Елена АЛЕКОВА

Познавам Петрана Колева от общуванията си с Петко Тотев, един от загадъчните литературни критици в нашата словесност, в случая - отговорен редактор на книгата. Знаех за нейните занимания, но не очаквах такова зашеметяващо, радостно, окрилящо въздействие, чрез което трудът й "Априловски свод" възроди моята надежда и вяра в силата на духа, в безграничността на човешките възможности.

Във време като нашето

когато невеж кормчия с невежи помощници и още по-невеж екипаж ни отдалечава на космични години от "държавата на Духа", която изграждаха от България нейни велики чада - просветители, будители и провидци - днес в държавата на чалгата, на бедността, на стеснените хоризонти и бездуховието "Априловски свод" е повече от необходим. За да подаде ръка на давещите се, за да повдигне отчаяните, за да събуди заспалите, за да освети пътя и открои посоките за лутащите се и заблудилите се в мрака.
"Едно от значенията на думата свод - четем в предисловието към книгата - е "сливане в едно цяло, обобщаване". "Априловски свод" обединява под стряхата на Габровското училище и Априловската гимназия Васил Априлов с многостранната му дейност по "пробудата" на българите, негови съвременници, съратници, следовници, строители на българската светска образователно-възпитателна система - най-перспективното начинание на Българското възраждане. В сборника са включени сведения и за основните общонационални възрожденски процеси и прояви в областта на просветата, за изследователи и ценители на Априловото дело, за априловци, учили в първото новобългарско училище и първата пълна гимназия в българските земи и допринесли за просперитета на отечеството си във всички области на материалната и духовната култура."

Сливане в едно цяло

Провиждате ли през тези думи противовеса на съвременното бездуховие и едно на пръв поглед невъзможно, абсурдно от гледна точка на днешния ни делник сливане, съединяване, обединяване. На първо място "свод" означава сборник от текстове. Тъй че в случая думата е паднала на мястото си. "Свод" е и елемент от архитектурата. И веднага тук - асоциацията със строителството, в случая със "строителите на българската светска образователно-възпитателна система", и въобще със строителите на България от Възраждането до наши дни. "Свод" е и елемент от човешкото тяло. От една страна, е част от мозъка, от друга - дъгообразната извивка на стъпалото. И веднага тук - асоциацията с духа и плътта, високото и ниското, а защо не и с небето и земята. Още повече, че "свод" означава и небе: "небесен свод". Употребяван е като архитектурен елемент в строителството на храмове, символизиращ там небето, небесната йерархия, царството на Бога, Неговите владения, връзката между материята и духа.

Възраждане на духовността


Неслучайно в увода на книгата се говори за хората, "допринесли за просперитета на отечеството си във всички области на материалната и духовната култура". Защото материята без Духа е мъртва и Духът без материята е непознат, непознаваем. Защото, за да бъде България  "държава на Духа", трябва да я има и като държава на картата и в историята на света. А за да оцелее като държава в пространството и времето, при все по-увеличаващия се отрицателен прираст на населението, при все по-ширещата се бездуховност във все по-глобализиращия се свят, е нужно да възраждаме и развиваме непрекъснато "държавата на Духа".
Да кажем на днешните "слепци с очи", които водят България към пропаст: няма как да спрете икономическата криза, като тръгвате на поход срещу образованието, науката и културата, като закривате читалища, като лишавате от субсидии висшите учебни заведения и унижавате учените и творците на България. Кризи като тази се преодоляват само като се инвестира в духовността. Защото не консуматорите и зяпачите по стадионите градят икономиката, а просветените хора, будните граждани на Отечеството.

Глас срещу невежеството

Защо онези, невежите "слепци с очи", съсипващи държавата, трябва да ни дебнат иззад всяка телевизия, да ни засипват с великите си глупости и неимоверно безочие, а просветените хора на България, съграждащи "държавата на Духа", да остават в сянка и да се чудят как да свързват двата края - жертви на плиткоумната им политика? Защо?
Нещо повече. С присъщата си скромност Петрана Колева умело е прикрила своето авторство. Името й не е на корицата. Посочено е на втора страница наред с името на отговорния редактор. И толкоз. А зад тази скромност - години къртовски труд, откривателства, полети и отчаяния, лишения и радости, безсъния, оскъдици, напрежения... Така било прието при подобен род трудове, уверява тя. Да, прието е. Но само когато авторите на статиите са различни и съставителите не са един и двама. А "Априловски свод" е дело на един-единствен човек - автор и съставител едновременно, и той е предпочел името му да остане в сянка.
Това с нещо напомня за строителите на средновековната ни словесност, иконопис, архитектура, останали анонимни, предпочели не името си на поколенията да оставят, а делата си, труда на ръцете си и на ума си. Напомня и за безименните народни творители, завещали ни своите  непомръкващи песенни и устни шедьоври. И за онази народна мъдрост - направи добро, па го хвърли на вятъра, забрави за него и продължи нататък. Другото е от лукаваго. Напомня ми още за съвременните гонители на духовността у нас, чиито имена не слизат от водещите заглавия на вестниците, гърмят от екраните и радиостанциите, че чак проглушават ушите ни.

Повече от смисъл на един живот


Петрана Колева не просто възкресява и увековечава паметта за един велик апостол на нашата книжовно-просветна дейност, какъвто без съмнение е Васил Априлов, а чрез своя личен пример доказва, че духът на българското апостолство е жив. Висока ерудиция, изключително трудолюбие, търпение, вътрешна жилавост, издръжливост и огромни душевни сили са необходими днес, за да преораваш буренясалата и закоравяла нива на духовността и да посяваш семената, бъдещите български сбъдвания в духа. А Петрана Колева притежава всичките тия качества. Волята - да въплъщава познанията си в дела; дарба - да провижда в миналото спасителните светлинки за настоящето, пропърхващите зародиши на грядущето Българско възраждане.
Това е повече от смисъл на един живот. Това е смисъл на живота и отвъд него.