28 Май 2022събота19:32 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°. Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°.

Дейността на научни станции на Антарктида е фокусирана върху изследвания на ледовете

НАУЧНО-ПОПУЛЯРНО

Атмосферата ни губи кислород

Кога този процес ще се превърне в осезаема заплаха за човечеството на Земята

/ брой: 19

автор:Альона Нейкова

visibility 4

От десетилетия учените изследват как се променя съдържанието на кислород на нашата планета. Защото важността на атмосферния O2 за биологичните и геохимичните процеси на Земята е изключително голяма.

Независимо от древността на тази тема, специалистите и до днес нямат единно мнение или поне ясна картина за трансформациите на кислорода в атмосферното налягане в продължение на последните 500 милиона години.

И проблемът изобщо не е за неглижиране, защото O2 постоянно се употребява от хората, от животните, от растенията и 

дори от камъните

Експерти от университета Принстън направиха опити да хвърлят светлина върху този въпрос, като изследват концентрацията на въздушните мехурчета в земите на Гренландия и Антарктида.

Пробите от древните ледове продължават да се смятат за най-надежден и точен източник за какво ли не, включително и за атмосферното налягане. Но и в този случай има ограничения във времето, тъй като максималната възраст на подобни исторически образци е "едва" 800 хиляди години.

Проучванията разкриха, че през този период Земята претърпява доста обезпокоително изтичане на кислород със скорост от около 8,4 промила за милион години. Изчисленията сочат, че в атмосферата ни сега има с около 0,7% по-малко от най-разпространения на нашата планета елемент. 

Учените уточниха, че са направили измерванията най-вече 

водени от любопитство

отколкото за да потвърдят теорията за изчезването на кислорода. Никой от изследователския екип не е подозирал какво ще открият: дали О2 ще се увеличава, ще намалява или ще запазва постоянни стойности.

Необходимо е обаче да се направи важно уточнение: спадът на кислород в атмосферата ни се случва доста бавно. И вероятно този процес в близките милиони години няма да се превърне в осезаема заплаха за човечеството на Земята. Но информацията за природата на такива цикли е от изключително значение за науката. Прогресът изисква експертите да са наясно: под влиянието на какви точно фактори се случват подобни промени. Тази информация може да се използва в най-различни посоки, включително и в близките десетилетия, когато е планирано да се започне 

заселването на Марс

Твърде вероятно е да ни се наложи да прибегнем до повишаването на количеството О2 в атмосферата на Червената планета, за да се увеличат шансовете на хората за оцеляване, не крият експерти.

Според най-обоснованата теория преди около 2,4 милиарда години нивото на кислород изведнъж се е повишило. Обяснението се свежда към активността на цианобактериите, известни също като синьо-зелени водорасли. Този период на резките промени в състава на атмосферата, заедно с последвалата трансформация на биосферата и ерата на глобалното гуронско заледяване, остава в историята на Земята като кислородна катастрофа.

Засега учените разглеждат

две основни хипотези

за загубата на О2 на планетата ви. Според първата този процес е предизвикан от по-високата скорост на ерозия, заради която от почвата се извличат повече скали, които се окисляват и използват по-голямо количество кислород. Другата теория е свързана с прословутите климатични промени: през последните няколко милиона години всъщност сумарната температура малко е спаднала, макар че се говори за значителен скок на градусите от началото на ХХI век. Това отключва веригата от екологични реакции, в резултат на която повече О2 започва да се разтваря в Световния океан. Обаче всички тези предположения тепърва ще се доказват.

Изчислено е, че сега атмосферата на Земята е съставена от 78,09% азот, 20,95% кислород, 0,93% аргон, 0,039% въглероден двуокис и други малки примеси. Също така се наблюдават постоянни промени в концентрацията на водната пара, която се смята за една от основните парникови газове. 

Факт е, че изтичането на кислород все още е много бавно. Но експерти подчертават, че в актуалните изследвания липсват данни за промени, станали в последните две столетия - след началото на Индустриалната революция, когато хората започват активно да окисляват въглеводородите от вътрешността на земята, като получават енергия от тази химическа реакция и свързват голямо количество кислород от атмосферата.

Ние консумираме кислород 

хиляди пъти повече

от преди. Човечество напълно е затворило цикъла, изгаряйки хиляди тонове въглерод. Това е още едно свидетелство, че със съвместни усилия хората са способни значително да ускорят естествените процеси на Земята, категорични са световни специалисти.


Намаляването на аерозолните емисии предизвика затопляне

Експерти от Китайската академия на науките съобщиха за затопляне поради намалените аерозолни емисии в атмосферата на Земята. Ако се редуцира изхвърлянето на парниковите газове, това ще повлияе на понижението на глобалните температури, което ще доведе до забавяне на охлаждането.

За да се постигнат целите, определени от Парижкото споразумение, е необходимо значително да се намалят емисиите във въздуха. Специалистите обаче смятат, че подобни стъпки ще предизвикат противоположен ефект. Аерозолите блокират слънчевата радиация и предизвикват охлаждане, а парниковите газове допринасят за глобалното затопляне. Тоест, в случай на редуциране на парниковите газове, атмосферата ще започне да се охлажда, но намаляването на аерозолите ще забави този ефект.

Прогнозите сочат, че затоплянето, причинено от продължаващия спад на аерозолните емисии през ХХI век, ще доведе до повишаване на глобалната средна повърхностна температура за по-дълъг период от време, а не до понижаване след намаляването на емисиите на CO2.

При ниско ниво на емисии, когато в другите региони се наблюдават дългосрочни тенденции към покачването на температурите, субполярният Северен Атлантик (южно от Гренландия) показва трайна склонност към охлаждане. Именно в това явление доминират аерозолите, докато CO2 играе второстепенна роля.


Подготви Альона НЕЙКОВА

А правата на стотици хиляди българи?

автор:Борис Цветков

visibility 473

/ брой: 101

Лицемери

автор:Страхил Ангелов

visibility 428

/ брой: 101

Истински народен човек

автор:Продрум Димов

visibility 323

/ брой: 101

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ