Авангардна демокрация

Юлските горещини притоплиха болезнена за обществото ни тема - социологическите проучвания. Уж изборите са далеч, уж в държавата всичко е наред в сравнение с когато и да било през последните 20 години, а едни социолози взеха, че отвориха беля. И на властта, и на обществото. Казаха си хората - у нас се злоупотребява със социологически данни. Знаем го. Всеки път преди избори задаваме въпроси как според една агенция разликата между кандидатите е в пъти, а според друга - минимална. Не спираме да питаме за методиките и манипулативното задаване на въпроси, но в повечето случаи удряме на камък. Но и не спираме да се чудим как всеки път, когато има нужда от обществена подкрепа за някоя непопулярна идея, се намират едни социолози, които, без да обясняват по какъв начин и на каква база, бълват услужливи данни в подкрепа на непопулярното начинание.
Ясно е, че не всички са "маскари", но как да спасим хората от "удобните" проучвания? Баба Пенка и дядо Георги, които дори на пазара купуват домати и краставици от един и същи търговец, независимо дали ги удря в кантара всеки път, трудно ще се ориентират на социологическата сцена. Я запомнили, я не кой кога какво е прогнозирал. За тях всички тези "важни" хора правят политиката.
Затова и чувството, което предизвика горещата дискусия между социолозите, е, меко казано, тревожно. Ако властта разчита на "удобните" проучвания и ни залива всеки ден с тях от екраните на "удобните" телевизии с помощта на "удобните" журналисти"... Ако властта влияе на мнението на хората и лобира в полза на идея или закон с помощта на платени обществени фигури, чрез обществени поръчки и с разпределение на средства от еврофондовете... Ако същата тази власт привиква на килимчето (диванчето) в Министерския съвет през ден блогъри и фейсбукари... Ако тази власт умува как да спретне подобаващ закон за печата, който да въведе ясни правила за "услужливо" поведение... Ако пак тази власт чертае планове как да канализира и векторизира неправителствените организации - 34 000 на брой... Ако същата тази власт при всеки повей на разногласие, разноговорене и разномислие обмисля как да вкара каруцата в коловоза, какво правим? Какво ни остава на нас като гражданско общество?
Платени социолози, купени журналисти, впримчени свободомислещи блогъри, пиари като лост за управление, контролиран граждански сектор... Комай всичко от т.нар. демокрация се оказва в една посока набримчено. А властта седи и натиска примитивните копчета на българина.
Май изборът ни не е много голям. Комай ни остава Орлов мост, ако искаме да си кажем думата. За протестиращите там дори премиерът каза, че са истински демократи. Само дето после се поправи и рече, че нямало нужда да дават воля на гражданското си чувство и да бъдат дърпани от полицаите, вратата му била отворена за всички и можело просто да поговорят. Звучи авангардно демократично, но с това се започва... Пак там - при него!