Австрия очаква една гореща есен

Маргарита Самсарова, специално за ДУМА от Виена

Състоялите се тази година президентски избори в Австрия са безпрецедентни в историята на Втората австрийска република - от 1945 г. насам. За първи път още на първия тур отпаднаха претендентите за поста на двете големи традиционни партии - Австрийската социалдемократическа партия (АСП) и Австрийската народна партия (АНП). Кандидатите на двете партии, съставляващи управляващата коалиция, претърпяха катастрофална загуба на първия тур на 24 април, получавайки едва по 11 процента подкрепа от избирателите. За първи път на тези избори представител на Партията на свободата, определяна като популистка и крайнодясна, получи реалната възможност да заеме високия държавен пост. Първият тур приключи със сензационната победа на Норберт Хофер - 35 на сто подкрепа от избирателите срещу 21 на сто за професор Александър ван дер Белен - независимият кандидат, издигнат от Зелените.
Очакванията най-вече сред членовете и симпатизантите на Партията на свободата бяха за победа и на балотажа на 22 май. В изборния ден Норберт Хофер поведе в надпреварата, като разликата в гласовете бе само малко над 140 хил. гласа. Вече всичко зависеше от волята на около 700 хиляди избиратели, решили да гласуват по пощата - с 40% повече, отколкото на парламентарните избори през 2013 година. След окончателното преброяване на изборните бюлетини стана ясно, че победител е Ван дер Белен с 31 026 гласа повече от Хофер.
Първоначално Норберт Хофер прие поражението, но на 7 юни лидерът на Партията на свободата Ханс-Кристиян Щрахе подаде жалба до Конституционния съд за нередности при преброяването на гласовете по пощата и извършени процедурни нарушения. Важно е да се отбележи, че в иска никъде не се твърди, че документираните от членовете на Партията на свободата нередности са довели до действителни манипулации. След като изслуша свидетелите, 14-членният Конституционен съд реши, че има извършени процедурни нарушения, например като започване на обработка на пристигналите по пощата изборни карти по-рано от приетия срок (вместо в 9 часа сутринта на деня след изборите това е било направено вечерта след приключване на изборния ден), както и съобщаване на резултати преди приключване на изборния ден от страна на държавни институции като Министерството на вътрешните работи или медии като обществената телевизия О Ер Еф, австрийската информационна агенция АПА и др. - практика, която съществува от години. Съдът не установи наличието на действителни манипулации върху изборния резултат, но касира балотажа, като прие, че дори формалните и процедурни нарушения създават предпоставки за такава потенциална опасност.
Анулирането на резултатите от национални избори е безпрецедентен случай в близо 100-годишната история на съда. Естествено решението предизвика нееднозначни реакции сред политиците и обществеността. Според канцлера и председател на АСП Кристиан Керн то доказва, че Австрия е действаща демокрация. Президентът Хайнц Фишер посочи, че това е денят, в който австрийската демокрация е издържала своето изпитание. Вицеканцлерът и председател на АНП Райнхолд Митерленер подчерта, че решението на съда е доказателство, че правовата държава функционира. Норберт Хофер също изрази доверието си към правовата държава, което след решението на съда е станало още по-дълбоко. Други политически фигури обаче, като видният представител на социалдемократите, бивш министър на вътрешните работи, председател на австрийския Съюз на пенсионерите и на Австрийско-българското дружество Карл Блеха, остро разкритикуваха решението на конституционните съдии. Според него то е "неправилно" и "наивно", тъй като няма никакви доказателства за извършени манипулации на изборите и по никакъв начин не може да става дума за незаконното им протичане.
"Повторното явяване на австрийските граждани на 2 октомври пред изборните урни е в противоречие с тяхната воля на избиратели и налива масло в тлеещата жар на днешното разочарование (на хората) от политиката". В допитвания редица граждани също посочиха, че според тях повтарянето на вота е излишно и е харчене на пари. Предполага се, че за самото гласуване ще бъдат изразходени 10-12 милиона евро. Все още не са обявени бюджетите на двете партии - Партията на свободата и на Зелените, за предизборната кампания, които се осигуряват от данъкоплатците. И двете партии заявиха, че за състоялите се вече избори са изразходвали по около 3 милиона евро. Двамата кандидати за президент увериха, че ще водят скромна предизборна кампания, но в същото време вече призоваха за дарителства. Норберт Хофер също обяви, че ще започне предизборната си кампания през септември и ще я ограничи до 4 седмици.
Както повелява Конституцията на страната, до избирането на нов държавен глава на 2 октомври и встъпването му в длъжност функциите на президент ще се изпълняват от председателя на Националния съвет (горната камара на австрийския парламент) - Дорис Бурес (АСП) и съпредседателите Карлхайнц Копф (АНП) и Норберт Хофер (Партия на свободата), които съставляват Президиума на Националния съвет. На среща с тях досегашният президент Хайнц Фишер, чиито пълномощия приключиха на 8 юли, изрази своята увереност, че те няма да са подвластни на партийните си убеждения в този преходен период.
Куриозното в случая е, че Норберт Хофер, който ще изпълнява ролята на президент, същевременно ще води и предизборна кампания за официалното си избиране на този пост. Той отказа да се оттегли от поста си на съпредседател на Националния съвет и да се отдаде само на кампанията си, като посочи, че и досега в това си качество е демонстрирал, че не се е поддавал на партийните си пристрастия.
Очаква се предизборната кампания да бъде ожесточена и да поляризира. Забелязват се също промени в проблемите, които интересуват и тревожат австрийското общество. Социологически проучвания сочат, че въпроси като излизането на Австрия от ЕС и недоволството от политиката на правителството се изместват от други, свързани с работните места и имиджа на страната. Проучване на "Галъп", извършено на 5 и 6 юли, сочи минимална разлика между двамата претенденти за президентския пост в полза на Норберт Хофер - 51 на сто срещу 49 на сто за Александър ван дер Белен. Ван дер Белен води убедително сред младите хора, жените и в големите градове, докато Хофер се ползва с подкрепата на работещите на възраст между 30 и 50 години, работниците и жителите на по-малките населени места. В същото време социолозите отчитат, че голяма роля при избора на президент играе личността на кандидата, а досега в това отношение проф. Александър ван дер Белен е бил предпочитан пред Норберт Хофер.
Нееднозначни са резултатите от изследванията за избирателната активност. Според социологическо изследване на института "Unique" за списание "Профил" 65 на сто от анкетираните са заявили, че ще гласуват и на втория балотаж; 27 на сто все още не са решили; 5 на сто не желаят да гласуват отново. Според проучването на "Галъп" обаче участието в изборите ще бъде над 80 на сто. За сравнение, на втория тур в гласуването на 22 май взеха участие 72,7 на сто от имащите право на глас. Какъв ще бъде делът на гласувалите по пощата на втория балотаж ще се разбере в самия ден, но засега няма признаци, че този вид гласуване, който бе въведен в Австрия през 2007 г., е загубил привлекателността си след неотдавнашните президентски избори. Единствено представители на Партията на свободата поискаха забрана на гласуването по пощата. Министърът на вътрешните работи Волфганг Соботка (АНП) посочи, че е наложително да се помисли за реформи в тази сфера.
Гласуването по пощата е удобен начин за дистанционно гласуване и е възможно за всички австрийци, независимо дали те живеят в страната или в чужбина. То е безплатно за избирателите, защото разноските по заявяване, издаване и изпращане на изборните карти са за сметка на федералния бюджет на Австрия.
Очаква се новият президент да положи клетва и да поеме функциите на държавен глава в средата на ноември, въпреки че това би могло да стане и около 20 октомври. Но предвид факта, че по-ранна дата ще предизвика следващите избори за президент през 2022 г. да се състоят през август, а политиците не биха искали такова събитие да е във ваканционния период, се предполага, че партиите ще се споразумеят за ноември.

Конституционният съд на Австрия уважи оспорването от страна на Партията на свободата на президентските избори и анулира балотажа от 24 май. т.г.

Норберт Хофер от Партията на свободата е доволен от решението на съда

На 8 юли изтече президентският мандат на Хайнц Фишер, а нов президент няма. Съгласно австрийската конституция в подобен случай ролята на президент се изпълнява от трима съпредседатели на Националния съвет (горната камара на австрийския парламент). Очаква се Дорис Бурес (Австрийска социалдемократическа партгия - АСП), Карлхайнц Копф (Австрийска народна партия - АНП) и Норберт Хофер (Австрийска партия на свободата - АПС) да покажат своите надпартийни убеждения в този преходен период