Австрия върви към рестарт на предишната коалиция
Маргарита Самсарова, специално за Дума, Виена
В неделя, 29 септември, в Австрия ще се състоят предсрочни парламентарни избори. До тях се стигна заради разпада на управляващата коалиция от дясноцентристката Австрийска народна партия (АНП) и крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС), който настъпи след избухналия през месец май т.г. безпрецедентен корупционен скандал, станал известен като "Аферата Ибиса". Тогава германските издания "Шпигел" и "Зюддойче цайтунг" разпространиха видеозапис, заснет тайно в испанския курорт Ибиса през юли 2017 г. или месеци преди парламентарните избори, след които АПС влезе във властта. В него лидерът на партията Хайнц-Кристиан Щрахе предлага на жена, представила се за племенница на руски олигарх, държавни строителни поръчки на завишени цени, когато влезе във властта, а в замяна на това иска да получи дарение за партията и я съветва също да закупи влиятелния таблоид в страната "Кронен цайтунг", който да му окаже подкрепа по време на кампанията преди изборите. В хода на разговора той споменава и имена на известни предприемачи, за които твърди, че спонсорират партията му.
В рамките на 24 часа след разпространението на видеото Хайнц-Кристиан Щрахе подаде оставка от всички постове - вицеканцлер и председател на партията. Същата стъпка предприе след него и другият участник в записа Йохан Гуденус, председател на парламентарната група на партията, посочван като бъдещ партиен лидер и изключително приближен на Щрахе."Аферата Ибиса" продължава да е обект на официално разследване и днес.
Независимо от скандала партията запази подкрепата сред избирателите си, както сочат социологическите проучвания през последните месеци. Тя много бързо успя да сведе до избирателната си база посланието, че лидерите й са невинни и скандалът е бил нагласен. Освен това АПС успя успешно без проблеми да прехвърли лидерството в ръцете на представилия се изключително успешно на президентските избори кандидат за поста Норберт Хофер. Така политически коментатори обясняват запазилото се сред гласоподавателите доверие в нея.
Скандалът не навреди и на АНП и на нейния лидер Себастиан Курц. Последните, а и предишните социологически проучвания продължават да сочат АНП като победител на изборите в неделя и се очаква Себастиан Курц да повтори успеха от 2017 г., когато на предсрочните парламентарни избори партията излезе първа политическа сила за първи път от 10 години. Последните дни преди изборите се наблюдава лек спад в подкрепата за АНП и леко увеличение за Австрийската социалддеморатическа партия (АСП) и за АПС, но АНП продължава да води с 34-процентна подкрепа. Докато за социалдемократите подкрепата е 23%, а за АПС 20 на сто. При директно гласуване за канцлер най-много гласове в проучванията събира Себастиан Курц - 41 процента, следван от новия председател на АПС Норберт Хофер, а на трето място е лидерката на социалдемократите Памела Ренди-Вагнер.
От сега е ясно, че дори и като победителка АНП не може да управлява без коалиционен партньор. Според анкетите най-възможна остава коалицията отпреди предсрочните избори между АНП и АПС, чиято предизборна кампания открито минава под мотото за завръщане във властта като коалиционен партньор на партията на Курц. От своя страна лидерката Ренди-Вагнер на социалдемократите, които се очаква да бъдат втора политическа сила в неделя, заяви, че партията е отворена за различни опции, като единствено се изключва опцията за коалиционно обвързване с АПС. "Който гласува за Австрийската народна партия, гласува за Партията на свободата", заявява тя и добавя без да губи оптимизъм при срещи с избирателите: "Ще успеем! Ще се борим до последната секунда!"
А битката за гласовете на избирателите става все по-ожесточена. Особено остро тя се проявява на директните предизборни дуели между лидерите на отделните партии и особено на тези между Себастиан Курц и Памела Ренди-Вагнер, като при един от тях лидерката на социалдемократите дори директно обвини Курц в двуличие.
Според последните социологически проучвания 53% от анкетираните са заявили, че вече са решили за кого ще гласуват. 23 процента все още се колебаят коя партия да предпочетат. С цел да активизират гласоподавателите председателят на Националния съвет (долната камара на парламента) Волфганг Соботка (АНП) и неговите заместници Дорис Бурес (АСП) и Анелизе Кицмюлер (АПС) излязоха със съвместно обръщение към избирателите, посочвайки: "Който не гласува, остава другите да решават вместо него."
На предишните предсрочни парламентарни избори през октомври 2017 г. бе регистрирана най-високата след Втората световна война избирателна активност - 80% от 6,4 милиона регистрирани гласоподаватели.
