Поскъпването на петрола с 10% би повишило потребителските цени в България с между 0,5 на сто и 0,9 на сто, като по-реалистичната оценка е близо до горната граница. Това става известно от анализ на Любомир Дацов, член на Фискалния съвет. Според анализа ценовият шок засяга най-силно транспорта, химията, производството на строителни материали и енергетиката, а косвено – и храните. Тъй като използваният модел е линеен, при 30% поскъпване ефектът върху потребителските цени би бил около три пъти по-голям, тоест между 1,6 и 2,7 на сто, уточнява Дацов.
Анализът е разделен на два сценария. Сценарий "А" е на база поскъпване с 10% само на суровия нефт и газа, а сценарий "Б" включва и повишаване на цените на рафинираните нефтопродукти. Ефектът върху потребителските цени при първия би бил поскъпване с малко над 0,5%, докато при втория потребителските цени се повишават до близо 0,9 на сто.
При поскъпване на петрола с 10% най-силно засегнати са производството на неметални минерални продукти (3,1%) и химията (3,1%), където природният газ е основна суровина и енергиен източник. Следва транспортът - сухопътен (2,7%), воден и въздушен (около 1,9%). При тях разликата между сценариите е голяма, защото горивата са основен разход, уточнява Дацов. Цените на електро- и топлоенергията растат с около 1,7%.
При някои отрасли преобладава косвеният ефект. При водоснабдяването и въглищата прекият ефект е под 0,3 на сто, но общият надхвърля 1,2% заради поскъпването на електроенергията и транспорта. Хранителните продукти поскъпват с 0,7 - 0,8 на сто, почти изцяло косвено.

