Аз, Хитър Петър

Димитър Кралев

В търсене на изначалната духовна и нравствена самобитност на българинът отдавна адвокатствам за Хитър Петър. Той е. В неговия "образ невъзможен" са изписани в щрих и в цвят, ако може така да се каже, добродетелите на българския народ, геройствата и героите от хан Аспарух та до ден днешен. От приказките можем да се досетим, че той не се е сражавал под знамената, защото самият той е бил знаме; знаме, което излъчва неказани думи за оцеляване и обединение на българите. Поробителят е силен и агресивен, той не може да бъде надвит на бойното поле, ала може да бъде надхитрен и това ще опита Хитър Петър. И казаното от него, и казаното за него няма начало, няма и край. Мълвата за народния остроумник денува в село Гердеме и нощува в Ямбол; сякаш понесена от ангелски крила, тя прелети над Котел, над Витоша и спре на брега на Охридското езеро. Преди време се запознах с охридчанин, дошъл по търговия в София, и от дума на дума стигнахме до Хитър Петър. Той подскочи - знаел и родното село на Итар Петар, намира се на пет-шест километра от Охрид.

Хитрият ум също порзява


В митологемата Хитър Петър нейният - създател българският народ, е кодирал знаци, характерни за националния портрет на българина. В разгадаването на тази загадка мнозина извикват на помощ книжовниците от далечни времена; царете и князете, възрожденците в по-ново време; друг пък ще бодне показалец в капата на Бай Ганю и ще отсече: "Есе хомо - ето човека, който търсите." И негативният портрет на българина надделява над позитивния. То и писателят го е рекъл за него, за българина: "Добро сърце има, ала все зло мисли."
Ще кажат така; и ще бъдат прави. Донякъде обаче. Битката за България е на хиляда и триста години, но май се пропуска нещо, което не е без значение: До храбрия Иван Асен II, язди и остроумникът, хитрецът цар Иван Асен II. Защото острието на хитрия ум поразява не по-зле от острието на стоманения меч. Да прибавим още: Българинът е успял да се измъкне изпод меча и щита на гръцкото и на турското робство и с помощта на Хитър Петър. Не трябва да ни учудва - в търсене на спасителя, ще качиш юнака на коня Шарколия, а редом до него, яхнал дългоухия Марко, ще се усмихва под мустак и Хитър Петър.

Едно дежурно любопитство


все подпитва, дали в образа на Хитър Петър не наднича брадата на Настрадин Ходжа. Съмнението се насърчава от множеството сходства на двете митологеми. Нали източният мъдрец и неговият духовен братовчед Хитър Петър са предречени от небесата да бъдат учители по човечност между човеците.
Различията обаче са много повече от сходствата. Ходжата, впрегнат в приказки, мъдрости и афоризми от Изтока, е преди всичко верска митологема. Той е дотам, докъдето се простира ислямът; това араби, иранци, пакистанци, от бившите средноазиатски републики, почитат мъдреца едва ли не като втори пророк след Мохамед. И защо не, мъдростта е дар божи; народ без мъдрост и мъдреци е беден народ.
При Хитър Петър нещата са много по-различни - преди всичко той е етносно определен, перчемът му се ветрее само и единствено по българската земя; само и единствено в българско; в тогавашното българско от Черно море до Черни дрин и от Дунава до Бяло море. Ще се разсърди някой съсед, че разширявам границите на България; пък нека се сърди, няма да му пречим, но това е положението.
Като етносна определеност Хитър Петър си има и своя родител - българския народ. Българинът е в стъпката на Хитър Петър; и Хитър Петър будува в него, независимо дали се труди в кланиците на Чикаго, дали рита топка в Барселона или си пие кафето на Шанз-елизе. Как така без Хитър Петър? То е все едно държавата без химн и армията без знаме. Рече ли пък някой да му гостува, лесно ще го намери - неговият дом е цяла България.

Българинът обича мъдростта и остроумието


, ала не обича остроумните. Той ги поглежда с крайчеца на очите и с тънка хитровата усмивка, която намеква за неговото убеждение, ама съвсем здраво убеждение: Другите край него са създадени, за да го излъжат, просто да го надхитрят в нещо и за нещо. За селския Хитър Петър гражданите са все чантаджии, идват за да вземат. Можем и да си го обясним - сред тях са и данъчните, адвокатите, съдиите, едрите търговци, и на него не му остава нищо друго, освен да ги надхитрява. В представите на градския Хитър Петър селянинът е брашнян чувал - колкото и да го тръскаш, все пуска по нещо; двамата Хитър Петровци, единият с калпака, а другият с каскета, еднакво недолюбват властта и могат ли да й препънат крак, правят го с най-голямо удоволствие.
В моделирането на Хитър Петър като дух и морално поведение, неговият създател, българският народ, е портретувал себе си; нещо като автопортрет. В образа му са вплетени десетте божи заповеди, потърсим ли ги добросъвестно, ще ги намерим. Не лъжи, казва Библията, и Хитър Петър изпълнява това повеление. Дебелашката лъжа се разминава с остроумието; хитростта помага на добрия, за да преодолее хватките на насилието и дебелоочието на лъжата. Българинът е хитрувал още, за да преодолее капаните, заложени по пътя му от зли съседи, вътрешни и външни.


В недалечното минало

портретът на Хитър Петър беше социализиран, наплескан с дебелата мазка на класово-партийния подход по схемата - богатият ни е враг, успелият е успял с негодничество, песни да се пеят единствено за бедните. При Хитър Петър теглилката е по-друга: бедният се нуждае от помощ, но не на всяка цена; богатството е укоримо, ала не на всяка цена. В притчите, поговорките и други словесни зарисовки Хитър Петър е на страната на работливите, на талантливите, на замогналите се с почтен труд. Неговият присмех е като студен дъжд върху мързеливия, несръчния, алчния, шмекериите в търговията и занаятите, без да държи сметка за техните верски нагласи, етносни и расови ограничения. Той знае, че бедността не е порок, но е начало на всички пороци и подминава с присмех видовете бедни мързеливци от типа на познатото оплакване: "Триста декара земя имам - гладен ходя, двадесет декара лозе имам - прося в кръчмата за една чаша вино."

Винаги ме е удивлявала загадката

 Хитър Петър като етносна битност, верска търпимост и расова поносимост. Когато в Тулуза през 1762 г. угасва последната клада, запалена под краката на Ла Бар от талибанизираните християни, в българско монахът Паисий Хилендарски написва историята на българите, без капка омраза и заклинания към съседните народи и друговерците. Години по-късно именитият поборник за свобода и правдини, апостолът от Априлското въстание Захари Стоянов ще отбележи: "Мирният турчин като съсед е особен вид съсед."
Етносната омраза и верска нетърпимост не са намерили място в душата на Хитър Петър. Нека надникнем в приказките и поговорките за него - там няма да срещнем расова агресивност, зла горделивост, закани, че ще видим сметката на съседите, или призиви да палнем къщата на по-имотния, нито закани за отмъщение. Той е изрекъл: "Педя чужда земя не щем; педя българска земя не даваме."
Във времето, когато на българина е било забранено да язди хубав кон, Хитър Петър е на първа позиция сред защитниците на оскърбените и онеправданите. Домовете на бедните и на нападнатите от властта са винаги отворени за него. Така неговата съвест и чувство за човешка взаимопомощ изтръпват, когато прокурорът Ганю Чолаков се гласи чрез съда да усуче въжето около врата на Великотърновския владика Климент: той и Васил Друмев, той и благодетел на същия този прокурор. В срам и позор изтръпва тогавашното българско общество. Алеко Константинов клетвено се зарича: "Неблагодарникът прокурор да бъде дамгосан така, че белегът на позора да живее и след смъртта на негодника." Зарича се и го прави - Ганю Чолаков изчезва, появява се Бай Ганю.
И Бай Ганювци я свършват добре - тъй като присмехът на народния хитроумник изважда от тъмното алъш-вериша на новата имотна класа, тя, новоимотната класа, отвръща на удара с познатата хватка - да се омаскари противника. И успява. Нито едно публично място не носи неговото име: дори къщата на смеха и сатирата в Габрово носи безличното име Дом на хумора и сатирата. Дори едно читалище, едно училище, улица, площад, някакъв кът да бъдат белязани с името на всенародния герой. Няма бе, няма.


Самоиронията на един народ

;смелостта да се надсмееш над себе си е като нещо, дадено от бога. И когато Еразъм пише своята книга "Възхвала на глупостта", паметен книжен знак от времето на европейското просвещение, по българската земя отдавна шета Хитър Петър, символът на българската мъдрост и остроумие.
Днешният хал на българското национално самосъзнание навява по-малко тъга и повече смях. Политици и зли литератори подканят Хитър Петър да побърза за Европа, докато аз се питам за другото: Дали самата тази Европа не върви към Хитър Петър.