Балансът от Сочи

По всичко личи, че срещата Путин-Ердоган ще бъде по-малко резултатна на международно, отколкото на двустранно вино. Путин повтори кога Русия би се върнала в зърнената сделка, а Ердоган е готов да посредничи пред Запада да приеме руската позиция. В този смисъл като резултатност може да се приеме сходството в позициите на двете страни и отстояването на интересите им.
За Путин този интерес е да се разчисти пътя за руския износ на зърно и торове, както и включването на Турция в плана и за безвъзмездната помощ за 6 африкански държави, което носи на Кремъл геополитически активи в Глобалния Юг. За Ердоган стремежът е да натежи международната роля на страната му, която се стреми към суверенна външна политика.
Но въпросната резултатност стига дотук. Дори Ердоган да представи точно руската позиция, Западът трудно би я приел най-вече по геополитически причини - това означава да “предаде” Украйна и да отслаби хибридна война срещу Путин. Провалът на украинското контранастъпление може да се използва като довод срещу отстъпка пред Русия. Както отбелязват някои наблюдатели, в този случай Ердоган ще разбере, че глобалните му амбиции не са неограничени.
Все пак нещата не са безнадеждни. В плана за 6-те страни е включен мюсюлмански Катар, който ще отговаря за финансирането на проекта. Очевидно заслуга за това е изцяло на Ердоган. Западът ще се намръщи, защото се увеличат страните срещу политиката му, а и не се знае дали така не се отваря врата за включването в бъдеще и на други мюсюлмански държави изобщо срещу санкционната му политика към Русия.
Пестеливият Ердоган нарече Путин “скъп приятел” и това само по себе си илюстрира двустранната резултатност от срещата. Явно Путин е счел за благоразумно да прости своеволието му с пускането на пленените бойци от “Азов” и двамата почти “се прегърнаха” по най-важните въпроси - хъбът за руски газ в Турция, разплащанията в национални валути, скок на стокооборота, ядрената енергетика. Но резултатността в двустранни план има и външни измерения. Русия показва, че не е в изолация, а Турция - че не е “на повикване” на НАТО и Запада.